Танцуваща мебел. А защо не? В нашето сиво ежедневие, понякога цветно, не достигат шегите.
Шеги, който да те срещат на входа на жилището ти, на които можеш да седнеш, които да подобрят настроението ти и да ти дадат желание да живееш и да твориш.
Колко често това не ни достига!
Времената са такива мрачни и обезкуражаващи, така че нека творенията на дизайнерите да ни накарат да се усмихнем и да погледнем света от друг ъгъл.
Танцуващи столове, циферблати на часовници с лица, столове без крака, с такива шеги дизайнерите привличали хората от незапомнени времена. Велможи от миналото, събирали колекции от тези удивителни предмети. Това било хоби, което преминавало в страст.
Сега ние се възхищаваме от колекциите им. Цяла индустрия от дизайнери и художници работи и създава нови удивителни творения.
Понякога това е полезно. Погледнеш, усмихнеш се и научаваш нещо ново. Колко малко ни трябва понякога.

Предполагам ще се съгласите, че е неприятно с петите си да усещаш асфалта и да събираш върху тях цялата мръсотия на улицата. Ами през зимата, май не трябва изобщо да излизаме от къщи?
Не много отдавна нашите прабаби и прадядовци са имали само по един чифт обувки и който е станел пръв, той ги е надявал….
Първото споменаване на обувките е от осмото хилядолетие преди новата ера. Тогава хората са използвали различни приспособления, просто за да се придвижат.
За сега най-удобни се смятат маратонките и обувките с ниска платформа. Много жени се отказват да носят обувки на високи токове.
Но днес хората се шокират от някоя нова модна обувка. Например, през 2008 г., Виктория Бекъм пусна обувки, които нямат пета. Жени изпробвали тези обувки твърдят, че са много удобни. Въпреки това, лекарите не подкрепят тези обувки, защото те имат отрицателно въздействие върху стъпалото и крака, като цяло.
Да изненадват хората с нов вид обувки е станало традиция на съвременните дизайнери. В последно време към създаването на нови модели обувки се отнасят както към създаване на архитектурен шедьовър.
Така например, Julian Hakes създаде обувки, които нарече Mojito Shoe. Те са модел, в които са отбелязани местата за петата и пръстите, но средната част напълно липсва.
Външният им вид е привлекателен, но ако държите за здравето си, то по-добре не ги носете, тъй като тези обувки предизвикват проблеми с краката.
Можете само да ги гледате или да ги поставите в дома си като декорация, ако толкова много ви харесат.

Английският любител художник Тони Плант смята, че неговото хоби, рисунки на пясъка, му дава творческа свобода, която с нищо не може да се сравни.
Плант работи повече от час при изработване и детайлна обработка на красивите модели.
Той изобщо не е смущава от факта, че рисунките му ще бъдат безвъзвратно заличени от прилива.
За да започне творческата си работа, роденият в град Нюкви, графство Корнуел, не е нужно нищо друго освен ентусиазъм и метла в ръка, с която Плант очертава новите модели.
Нужно е да има красиви пясъчни крайбрежия!
Самият художник признава, че един от плюсовете на неговото хоби е възможността да пътешества по „райските места“ на Обединеното кралство.
Тони Плант е на 50 години. Има две деца. С изкуство се занимава изключително в свободното си време. Това занимание не му носи пари, за това пък дава възможност на Плант да изрази себе си и да „погледне отвъд непознатото“.

Един от съвремениците на Гуно, по това време доста известен композитор, бил изключително горд от своята идентичност и заявил:
– Моята музика е толкова оригинална, че в цялата история на музиката, единствено при мен няма предшественици.
По този повод Гуно отбелязал:
– Нима това би трябвало да е така…? Нито един творец не може само по себе даде живот, защото детето не може да се роди от само себе си, просто защото на него му се иска. В изкуството също трябва да има родители, както и в живота….