На 11 юли любителите на сладкото отбелязват Световния ден на шоколада. Този празник за първи път е въведен от французите през 1995г.
Смята се, че първи са се научили да правят шоколад ацтеките. Те го наричали „храна на боговете“. Испанските конквистадори, които първи го донесли в Европа му дали името „черното злато“. Използвали са го за подобряване на физическата сила и издръжливостта.
По-късно консумацията на шоколад е ограничено само до аристократичните кръгове. Известни жени го смятали за афродизиак. Майка Тереза много обичала шоколад, а госпожа Помпадур е била уверена, че само шоколада може да възпламени огъня на страстта.
В началото на 20 век шоколада се е произвеждал промишлено, така че на него са могли да се насладят и хора, които не били от аристокрацията.
Първият в света паметник на шоколада е открит на 1юли 2009 г. в град Покрово Владимирска област.
Както е установила съвременната наука, шоколада съдържа съставки, които помагат за по-добрата почивка и психическото възтановяване.
Тъмният шоколад стимулира освобождаването на ендорфини, хромозомите на щастието, които действат на центъра на удоволствието, подобряват настроението и подържат тонуса на тялото.
Съществува хипотеза, че шоколада има „противораков“ ефект и помага да се забави процеса на стареене. Но това, в което учените са единодушни е, че той не спомага за намаляване на теглото. Шоколада е богат на хранителни вещества, включително и мазнини и за това дава повече калории.
Архив на категория: здраве
Още една причина да избягаш от телевизора
Щастливи ли сте? Не? А колко време отделяте да гледате телевизия? Много? Това е и причината за вашето нещастно съществуване.
Колкото е по-щастлив човек, толкова по-малко гледа телевизия. А нещастните хора прекарват повече време край телевизиония екран. Това са доказали учени от Университета в Мериленд.
Идеята е дошла по време на допитване до различни хора, които трябвало да посочат нещата, с които се занимават през свободното си време. Тези, които се считали за щастливи, в списъка от любими занимания поставили общението с приятели, пътувания, гостувания, четене на книги и вестници. Забележете, между развлеченията си в това допитване нещастните хора на първо място са посочили телевизора.
Извода е прост, ако ти осъзнаваш, че в този живот нищо не те радва, то смени начина си на почивка. Седенето пред телевизора замени с общение, разходки в природата, дори четене. И ще видите как живота ви ще стане по-весел, пълен с очаквания и успехи.
Защо са шегите на любимия
Навярно сте чували съвета: „За да привлечете вниманието му, смейте се на шегите му“. Това достатъчно ли е за едно бъдещо брачно съжителство?
Изследователи са стигнали до следния извод: Жените обичат остроумните мъже, а мъжете предпочитат жени, които се смеят на шегите им. Може би ще се съгласите с мисълта, че хората с добро чувство за хумор са по-привлекателни.
Интересно е, че мнението на мъжете за жените не зависи от остроумието им. Такава е мъжката психология. Външността на жената в първия етап от запознанството натежава най-много. Жените напротив, разглеждат мъжа с добро чувство за хумор като потенциален партньор. За тях той е по-привлекателен, интересен и популярен.
Учените са разбрали, че мъжете и жените еднакво уважават чувството за хумор, но влагат различен смисъл в него. Жените ценят способността на мъжете да разсмиват, а мъжете – да разбират шегата.
По време на едно изследване на 130 студента представили двама човека от различен пол. Единият от тях бил смешник, а другия оценявал хумора. Студентите трябвало да отговорят на въпроса, с кого от посочените хора биха завързали бъдещи отношения. Жените предпочели шегаджията, а мъжете жената, която смята своя партньор за остроумен. Този малък нюанс може да ви помогне при завоюването на човека на мечтите ви.
Хумора засяга потомството. Съгласно съществуващите психологически теории, жените предпочитат остроумните мъже, защото присъствието на чувството за хумор в човека свидетелствува за жив и здрав ум и съответно добри гени. Това е най-лесния начин да се уверите, че избраникът ви има добри умствени способности и богато въображение.
Колко е важно това за хора, които търсят сродни души не знам, но тези, които съветват младите обикновенно казват: „Ако не се интересувате от даден човек, не се смейте на шегите му, дори ако са прекалено смешни“.
Най-старият пощенски служител
Най-старият пощенски работник е Честър Рийд, който е напуснал работата си в пощата на 95 години.
По думите на работодателите му, човекът е работил в пощата общо 37 години.
Интересното е, че през всичките тези години Рийд не е пропуснал нито един работен ден и никога не е представял болничен лист.
Той е натрупал голямо количество отпуски, които никога не е използвал.
Честър е уверен, че залог за неговото отлично здраве е динената диета.
Розовия аромат и неговите тайни
Розите, както и всеки от нас имат своите тайни. Тези тайни са се разкривали една по една през вековете. Защо толкова дълго? Защото повече от 5 хиляди години хората са се възхищавали на красотата и качествата на розата.
От древни времена розата е известна със своите лечебни качества, които са описани от Авицена. Той вярвал, че аромата на розата подобрява настроението, изгонва мрачните мисли и вдъхновява хората. с което аз лично не мога да не се съглася.
Днес селекционерите от различни страни са създали повече от 30 хиляди сорта рози. Едно от най-важните качества на розата е аромата. Милър, немски изследовател, който различава 25 аромата казва: „Аромата на розата е като музикален акорд, съставен от много ноти – миризми, които са обединени в хармонично съзвучие“.
Бихте ли се изненадали, ако разберете, че на някои рози е присъщ мирисът на други растения? Съвременните рози могат да имат аромат на: ирис, детелина, зюмбюл, ябълка, анасон, малина, латинка, мед и други.
Изучавайки особеностите на розите, учените са установили, че най-силен аромат излъчват тъмните на цвят рози с дебели листа. Освен това в топло и слънчево време мирисът на тези цветя се усилва, а когато е хладно и облачно той се губи. Интересното е, че съществуват рози и без аромат.
Гембъл, американски изследовател е изучавал около 4 хиляди сорта рози и е установил, че 20% имат силен аромат, повече от половината по-слаб и 25% съвсем нямат такъв.
Важното е, че за всеки има роза, с вид и аромат, които му допадат.