Неизправност или дефект в някоя от битовите системи може да доведе до „поява на духове в дома“.
Множество явления от този вид се обесняват с неизправно функционираща отоплителна система. Това води до отравяне на живеещите в дома с въглероден окис в малки концентрации.
В числото на симптомите от такова отравяне влизат главоболие и умора. Явявят се зрителни и слухови халюцинации.

Старостта не е радост, нали? Това изглежда толкова очевидно, че едва ли някой би си помислил да спори. С възрастта тялото отслабва, влошава се паметта и други когнитивни функции, и в главата пълзят тъжни размисли за „вечността“. Със задълбочаване на старостта, тези симптоми стават по-силни.
Не е задължително депресията, тревогите и влошаването на психическото състояние да съпровождат старостта. Психолози от Калифорнийския университет в Сан Диего изследвали повече от хиляда човека на възраст от 50 до 99 години. Учените искали да разберат как тези хора се отнасят към възрастта си. Дали са тъжни поради нея или са радостни. Трудно е да се повярва, но възрастните са много по-оптимистично настроени, отколкото може да се очаква.
Въпреки лошото физическо състояние, те могат да се радват много повече, отколкото хората си мислят.
Психолозите вземе предвид, разбира се, такива неща като наличието на хронични заболявания, грешки в паметта, и т.н. Ако човек се отличава с по-голяма психологическа стабилност и гъвкавост, то той не тъгува по повод своята възраст, дори и със значителни проблеми във физическото здраве и познавателните способности.  Ако устойчивостта е слаба, то такъв човек възприема възрастта си като трагедия. Това води до склонност към депресия. И колкото тя е по-силна, толкова човек по-трудно възприема възрастта си, дори да е в добро физическо и психическо състояние.
На отношението към старостта влияят степента на образование, семейното положение и т.н. Въпреки това, решаващи са се оказали психологическите черти на личността. Те могат да направят от стареца жизнерадостен оптимист, независимо от физическото състояние.
С други думи, въпреки че отношението към възрастта се определя от схващането на долната част на гърба, кръвното налягане и шума в главата, в голяма степен това зависи от субективната нагласа.
Щастливата старост се обезпечава не само с много пари и деца, а и с по-възприемчиво отношение към настъпващата „възраст“.

Един от тези, които най много се боял от числото 13 бил австрийският композитор Арнолд Шонберг. Тази фобия станала косвена причина за смъртта му.
През 1950 г. неговият личен астролог казал, че композиторът скоро ще стане на 76 години и през следващата година  за него ще бъде критическа, защото 7 + 6 = 13.
На 13 юли 1951 г. в петък Шонберг бил болен и сутринта легнал на легло. Така лежал цял ден, но 15 минути преди полунощ той получил пристъп и лекарят отбелязал смъртта му.

Блудкавата и еднообразната храна може да предизвика нервен шок и психически разтройства. Учените установили, че всяка безвкусна храна снижава настроението, прави хората апатични и в най-добрия случай предизвиква хронична умора. Строгата диета, в която се използват продукти не по вкуса, може да доведе до нервно разтройство.
Депресираните хора не възприемат положително еднообразната храна. Те я възприемат болезнено и с отвращение.
Болните хора не усещат познатия и любим вкус и ядат автоматично. Те не осъзнават какво количество поглъщат. Така започват да надават на тегло.
30% от депресираните хора с нормално тегло започват да пълнеят. Жертви на диетичните депресии често стават жени, те много повече от мъжете използват изтощителните диети.
В резултат на това, мозъкът е лишен от хранителни вещества и изпраща сигнали към тялото на безпокойство и напрежение. Хората започват да се чувстват нещастни, неудовлетворени и раздразнителни.
Учените са установили, че ако дълго време се използва една и съща диета се нарушава метаболизма и в организма се натрупват кетонови тела, които имат отрицателно въздействие върху мозъка, което може да доведе до сърдечни заболявания.

Знаете ли, че актьор дължи кариерата си на заекване от детството си?
Когато Брюс Уилис учел в по-горните класове, той започнал да заеква.
Когато попаднал в театралния кръжок, забелязал, че когато играел на сцената преставал да заеква.
Това го подтикнало към по усилна дейност в тази насока.