Златното правило на познанието е: Ние разбираме не с разума си, а с послушание.

Ако човек се нуждае от познание, той трябва да разчита на любознателността си, но ако иска да разбере какво ни учи Исус Христос, му трябва само послушание.

Ако смисълът на някой неща е скрит от мен, не се съмнявайте, че в нещо съм се оказала непослушна. Невежеството поставя на пътя на разума завесата на мрака. Духовната тъмнина настъпва, заради нежеланието ни да станем послушни.

Никой никога не получава една дума или откровение от Бога ако не бъде изпитан според тези думи. Ако не се покоряваме на Бога, не трябва да се учудваме, че не растем духовно.

Божият Дух не позволява на духа ни да отслабне като се оправдаваме. Той ни отваря очите за неща, за които по-рано не сме и подозирали.

Когато Христос ни разкрива Словото Си, не се правете, че не сте чули. Никаква лъжа и притворство не върви ръка за ръка с Христос. Той ни учи и за най-малките неща.

Бъдете особено внимателни за това, на което обикновено повдигате рамене и тогава ще разберете защо духовно тъпчете на едно и също място. Нека ви смятат за фанатици, но вие  непременно направете това, което Бог очаква от вас.

Насърчавайте тези, които са плахи. Грижете се за тези, които са слаби. Бъдете търпеливи към всички.

Когато служите на човек, който умира, вие го правите чрез физическо си присъствие, но той се нуждае и от практическа помощ.

Какво означава това? Че вие ​​правите малки неща за него, но по практичен начини.

Хората, които умират обикновено не се чувстват добре. Те често имат болки. Можете да им осигурите комфорт, като им помагате и за най-дребните неща. Да загасите или светнете лампата им. Да го нахраните, да го изведете на разходка, ….

Можете да покажете любов, като предлагате практическа помощ за облекчаване на болките и дискомфорта.

Когато хората са в болка, те не се чувстват радостни и щастливи. Когато хората умират, са неразположени, заядливи, дори и агресивни, защото не се чувстват добре. Можете да покажете състрадание, доброта и търпение, за да ги подкрепите.

Защо това е важно? Тъй като още един от страховете, които хората имат, когато умират е страх от загуба на контрол. Първо, те не могат да ходят, да стават от леглото си или да използва тоалетната.

Можете да служат на хората, които умират, като разберете от какво се нуждаят. Всеки път им давайте възможност за избор. „Искате ли вашите чехли?“ „Желаете ли да сменя предаването по телевизията? Какво бихте искали да гледате?“ „Искате ли вашата закуска или по-късно ще се храните? “

Понякога най-малкия жест или навременна помощ може въздейства върху някой, който е изправен пред смъртта. Вашето присъствие е служение към този човек, а вашето състрадание се изразява чрез практическатас,урт, присъсъвие помощ, която му оказвате.

Обладаните не случайно обитават в погребални пещери. Подчинението на тъмните сили е път към духовна смърт.

За това изгонването на бесове от двама нещастни гадаринци означавало не само изцеление на конкретни хора и дори не и силата Божия над силите на тъмнината. Това е още един преобраз на предстоящата победа на Христос над смъртта.

В страха си местните жители са потресени от обстоятелствата, съпътстващи изгонването на бесовете. Би било твърде лесно да се види само недоволството от смъртта на свинете, което довежда до вреда на имущество.

Жителите на гадаринската земя, усещат, че Този, Който стои пред тях е способен да измени целия им живот. Но те не искат това, привичният им живот е толкова ясен.

Така често и ние, негодувайки срещу станалото зло, не искаме да забележим колко сме сраснали с него, така че ако някой се опитва да ни избави от него, то на нас ще ни стане неприятно.

Но ако направим избора си в полза на Христос, трябва да бъдем готови да приемем това, което Той ни дава. Даже ако в резултат на това се лишим от нещо, което наподобява на стадо свине.

Ученикът на Христос се отличава не по това, че извършва добри дела, а поради благите му подбуждения. Той е станал благ с помощта на Божията благодат.

Вашите добри дела могат да се изразяват в един добър живот. Христос дойде, за да ни даде нова наследственост, която надминава праведността на книжниците и фарисеите.

Ако сме ученици на Христос трябва да постъпваме правилно, да имаме правилна мотивация, правилни мечти, правилни трябва да бъдат и съкровенните ни мисли.

Нашата мотивация е нужно да бъде толкова чиста, че в нея да не се намери нищо за осъждение.

Христос чрез Своето изкупление, влага в човека Своя Дух и го прави чист и по детски наивен. Чистотата, която изисква Бог, може да се достигне, ако се променим отвътре. Христос със Своето изкупление именно това се е захванал да направи.

Исус не дава никакви правила и устави. Неговото учение е истина, която може да се разбере, само чрез Духа, Който ни дава Той. Спасението, което ни дава Христос е чудесно в това, че Той промяня нашата наследственост. Изменя не човешката природа, а това, което я движи.

Добре е казал Айнщайн: „Умът създава проблеми и трудности, но не е в състояние да ги реши сам“.

Тази мисъл много ми допада. Ние се объркваме в нашите собствени мисли мисли, но не можем да решим проблемите си, защото то генерира вътре в нас.

Следователно решението трябва да дойде отвън. Откъде по-точно? От Христос.

На нас ще ни помогне ум Христов, християнски ум, умът на някой приятел, който може да бъде в този момент находчив или да съобразява бързо.