Колкото и странно да звучи и тази „вяра“ може да бъде сляпа. И тя е такава, когато без всякакво изследване се приема с доверие от признат авторитет. Това, че човек я е приел, не означава, че тя е истина или лъжа.

Нещо повече, както вярващите, така и атеистите могат да проявят ограниченост и нежелание да знаят каквото и да е, което теоретически може да подкопае техния мироглед. Това не е особеност на вярата или атеизма, а на човешката психология. За нея даже има специален термин: „склонност да утвърждаваш своята гледна точка“.

От цялата налична информация, хората са склонни да изберете нещо, което се вписва добре с техния вече установен мироглед и игнорират или отричат факта, че то не съответства.

Интелектуалното търсене, способността да се усъмним в своите позиции, откриването на нови данни и всичко, което противоречи на „сляпата вяра“, не е задължително да доведе човека до атеизма.

 Хората винаги търсят обяснение, те постояно се интересуват: „Защо тези неща се случват в живота ни?“

Бог не ни дава обяснение и защо да ни го дава?

По този начин той ни изпитва, дали ще му се доверим или ще искаме отговор с нашето настойчиво: „Защо?“
Бог не ни дължи обяснение. Дори и да ни го обясни, ние няма да го разберем.

Но дори и да получите някакво обяснение, това няма да отнеме болката ни. Няма да знаем повече за нещата, които се случват с нас, докато не отидем от другата страна, когато напуснем това тленно тяло.

Бог няма да ви даде обяснение, но ще ви тества.

Спомнете си, когато сте държали изпит с тестове какво се е случвало? Учителят мълчи, а вие трябва да попълните мълчаливо теста си.

Когато Бог мълчи, Той тества нашата вяра. Проверява дали желаем да се откъснем от контрола Му или още по-здраво ще се държим за Него.

На нас не ни е нужно Божието обяснение, а Неговото присъствие.

Ваалам, като пророк, е бил длъжен много внимателно да се отнася към Божията воля, която му се открива.

Изглежда, че Бог е разрешил на Ваалам да отиде с пратениците, но после Ангел му прегражда пътя.

Какво означава това?

Ако пророкът винаги честно е търсел Божията воля или просто е гледал напред с духовните си очи, обръщайки се към своя Бог, не би се положил на такава опасност и не би саркастично сравнен с магарето.

Личността е това странно и неуловимо нещо, което ни прави различни едни от други. Не винаги напълно разбираме нашата личност  в пълнота. Тя е като остров посред морето, който може да се окаже връх на планина.

Нямаме представа за бездните таящи се в нас, за това не можем да се оценим правилно.

Първоначално ни се струва, че това е по силите ни, но след  това разбираме, че само Един ни разбира и това е нашия Творец.

Личността е характеристика на духовния човек, а индивидуалността на плътския.

Когато човек е посетен от Божията любов или Неговия Дух, той се преобразява и не държи повече на своята индивидуалност.

Ако отдадете правата си на Бога, вашата същност ще реагира на Създателя ни.

Исус Христос освобождава личността и индивидуалността се трансформира в любов и лична ангажираност към Него.

Днешното Евангелие акцентира върху приоритетите на религиозния живот. От гледна точка на юдеите на първо място е спазването на закона.

И ако на пътя на това изпълнение се намира жив човек със своите грехове, слабости, немощи, със своите болести, скърби, през тях може и трябва да се престъпва.

Днес Спасителят показва, че в религиозния живот не може да бъде само израз на никакви постановление, изисквания и указания, които биха били абсолютни цености, но и такива които ни посочват кога можем да ги престъпваме, помагайки на нуждаещ се човек.

И всеки път, когато застанем пред избор: да помогнем на човека, да му окажем внимание и любов или съобразявайки се с вътрепния си религиозен кодекс, ние си спомняма как Христос е отговарял на този проблем.