Бе починал първият министър председател на Сингапур Ли Куан Ю. Той бе смятан за баща на съвременен Сингапур, защото от страна с малък народ, той превърна родината си в държава с развита икономика.

След смъртта му много хора се питаха как да му отдадат почит. Мислеха да му построят паметник или постройка, посветена на него.

Някои казаха:

– Достатъчно е да погледнеш Сингапур и ще се замислиш за всичко, което е направено.

Когато гледаме небето, земята и океаните, няма как да не съзрем красотата на Божието творение. Ние също сме чудно Божие създание.

Няма нужда да издигаме паметник на Бога, за да си спомняме за неговата слава. Тя е видима в творението, от което разбираме, че Господ е Всемогъщ, че винаги е с нас и ни пази.

Борис летеше с малък самолет. Когато излетя, той усети силна промяна в налягането. Уплаши се и започна да се моли:

– Моля Те , Господи, не позволявай да има турбулентност. Нека полетът да бъде безопасен.

Нашият живот прилича на полет, в който не знаем какво ни очаква – болест, смърт на близък човек, безработица, ….

Всички тези неща предизвикват турбулентност, в ежедневието ни, която ни плаши.

Хубаво е да знаем, че въпреки всички изненади по пътя, Бог винаги е с нас и винаги ни дарява с мир, независимо от обстоятелствата.

Станимира се ожени за фермер и се научи да консервира плодовете от богатата им реколта. Тя можеше да прави всякакви консерви от царевица, боб, домати и много други.

Всичко това изисква много обучение и  много работа, но Станимира не се отказа. Трудът даваше  резултати и през зимата тя се наслаждаваше на многото консерви.

Така и ние трябва да съхраняваме Божието Слово в сърцата си, за да черпим насърчение по време на беда.

Когато сме спокойни и нямаме проблеми, Божите думи могат да ни събудят от духовна леност, както киселите и лютиви консерви събуждат нашите сетива.

Обещанията за Божията грижа и любов по всяко време в живота ни е като сладко от уханни плодове.

Запомнянето на стихове бе трудно за Станимира, но тя не се отказваше, защото това променяше сърцето ѝ, като го превръща в хранилище на Божието Слово, от което можеше да черпи мъдрост и любов.

Мама …. Колко много се съдържа в тази дума! Нежната, безкористна майчина любов едва ли може да се сравни с нещо.

Молитвата на мама ни придружава навсякъде, тя привлича множество ангели на Бога за нашата защита.

Уверена съм, че милостивият Господ по особен начин реагира на въздишките на майките. Той внимателно събира в особен съд техните ходатайствени сълзи, проливани по цели нощи за отстъпилите си деца.

Всяка сълза е като скъпоценен тамян, благоухание приятно за Господа.

Любовта на майката никога няма да изчезне, защото нейния източник е Бог.

Март е преходен месец, в който пролетта настъпва, а зимата не иска да си отиде.

Появява се първата зеленина и цветя. Птиците запяват новите си песни, а слънцето грее по-силно с всеки изминал ден

Приготвяме се за пролетното садене и мечтаем вече за лятната реколта. Почистваме саксиите си, приготвяме инструментите си, подготвяме почвата и правим планове каква ще бъде градината ни тази година.

Цялото това вълнение ме прехвърля в духовната ми градина И се замислям сериозно. Използвам ли всички инструменти, които могат да ми помогнат, като размишлението и четенето на Словото, молитвата?

Откривам ли нови начини да споделям вярата си с хората? Подготвям ли почвата на своя живот, за да раста във вяра?

През този месец се усеща обещанието за нов живот по-силно, чийто извор е Христос. Преобразявайки се в ново творение, към което сме призовани, възприемаме новия живот, който носи радост и надежда на самите нас и хората наоколо.

Нека всички човеци да бъдат благодатна почва, за да приемем живота, който Бог е приготвил за всеки от нас.

Чрез вложеният в нас нов живот, Бог не спира да ни преобразява!