При един мъдрец дошъл неговият ученик и попитал:
– Аз имам същите очи като теб, а защо не забелязвам това, което виждаш ти?
Мъдрецът влязъл в стаята и след известно време се върнал с древен ръкопис на непознат за ученика език. Разгърнал го и попитал:
– Какво виждаш?
Ученикът искайки да скрие невежеството си казал:
– В този ръкопис виждам вековна мъдрост.
Тогава старецът казал:
– В действителност, това са бележки на гръцки търговец. Аз зная и виждам това, защото веднъж не се уплаших да призная, че нищо не разбирам от това. След което научих този език.

Персийският принц Кир, наречен на своя прочут праотец и спартанският пълководец Лисандър се разхождали заедно из царската градина в Сардис.

Градината удивила пълководецът. Дърветата били засадени на равни интервали в идеално прави редици, разположени точно под прав ъгъл. Изненадан Лисандър казал:

– Кир, удивен съм от тази красота. Но повече съм впечатлен от онзи, който е премерил и подредил всяко дърво за теб.

Кир бил поласкан от похвалата и казал:

– Аз измерих и подредих всичко това, а също засадих и някои от растенията.

Лисандър погледнал към Кир. Видял красивите дрехи, с които бил облечен. Усетил парфюма,забелязал огърлиците и украшенията около глезените му и другите скъпоцености, които носил и казал:

– Какво искаш да кажеш, Кир? Наистина ли си засадил някои от тези дървета със собствените си ръце?

А Кир отговорил:

– Това изненадва ли те? Когато съм силен и здрав, никога не сядам на вечеря, без да съм се изпотил с военни упражненения или селскостопанска работа, като се старая да извърша благородна дейност.

Не е ли странно, че най-богатият владетел на земята работи като обикновен роб?

Африканските папагали са доста ценни, средната им цена надвишава 400 долара. И това е цената им на черния пазар. За това често ги крадат.
Случая в Китай не е изключение. От Ван Лу от Пекин откраднали папагал. Както се изяснило по-късно, похитителят Ху Фен продал крадената птица в зоомагазин.
След известно време този магазин посетил собственикът на папагала. Виждайки стопанина си, папагала започнал да крещи силно.
Ван Лу обърнал внимание на птицата и познал своя любимец.
Собственикът на магазина се оказал порядъчен човек и веднага предал на полицията даните на човека, който му продал птицата. Каква е мярката за наказание за сега не се знае, но похитителят няма да остане така.

Според ООН в света се наблюдава бързо нарастване на популярността на синтетичните наркотици. Мащабът на незаконната търговия с тези средства представляват сериозна заплаха за общественото здраве и сигурност на държавите.
Стимулаторите от амфетаминов тип са изпреварили по популярност хероина и кокаина и са заели второ място след канабиса. Например, в Югоизточна Азия през 2010 г. са били конфискувани около 133 милиона опасни хапчета.
Стимулантите от амфетаминов тип са относително евтини.Те могат да бъдат произвеждани навсякъде, което е особено привлекателна за престъпни групировки, които печелят от наркотиците, търсене на нови пазари и тяхното пускане в продажба. Така вече не са нужни фермерските полета на Афганистан.
Ръководителят на Службата на ООН по наркотиците и престъпността е заявил, че производството и разпространението на синтетични наркотици придобива промишлен мащаб.
Всяка година, наркотици са причина за смъртта на около 200 хиляди души. Доскоро общоприетото мнение бе, че въздействието на синтетичните наркотици е по-слабо, но напоследък все повече и повече хора стават зависими от тях.

Паноптикум е концепция за изграждане на модерен затвор, предложена от английския философ Джереми Бентам през 1785 г. Представлявала е кръгла структура с килии по края и единствен надзирател в центъра, който можел без да става да наблюдава всеки от затворниците, но никой от затворниците не знаел дали е наблюдаван в момента.
Оттогава изразът се употребява като принципа на наблюдение с минимални ресурси, като средствата за наблюдение покриват всичко и наблюдаваният не може да е сигурен, дали някой го наблюдава в момента.
Самият Бентам въвежда един от основните принципи на своята философия, че властта трябва да бъде „видима и непроверима“. Видима, за да може обектът да бъде непрестанно пред погледа на централната кула, откъдето бива следен. Непроверима, за да не може обектът да узнае дали в момента е гледан, но да е сигурен, че това винаги е възможно.
Като основна и опростена схема на модерния паноптикум можем да вземем романа „1984“ на Джордж Оруел.
В едно свое есе Марк Постър разглежда електронните бази данни като модел на един модерен паноптикум. Всяко едно наше действие в информационната епоха е записано и вкарано в регистри, чрез които могат да наблюдават нашите действия. Искаме или не, ние влизаме в един паноптичен затвор, наречен от Постър свръхпаноптикум.
Ако се замислим реално, всяко едно използване на кредитна карта и документи, които предоствяме в банката за ползване на редица услуги, осигуряват на съответнта банка или институция електронна база данни, която улеснява нашето наблюдение. Всяко напускане на дадена държава се отбелязва на митницата. При смяна на местожителство попълваме нова адресна регистрация. На работните си места ние сме следени постоянно, дори в домовете си ползвайки мобилни телефони, интернет и други постижения на техниката, без да подозираме, обогатяваме информацията в електронните бази данни, които ни следят като надзирателя в куллта на паноптикума.
Новите начини на включване в паноптикума не са насилствени. Вместо това те са облечени с лъскави реклами и много често изглежда привлекателно за бъдещите наблюдавани.
Идеята за „Големия брат“ не е фантастика, тя е напълно осезаема и лесна за реализация с новите технологии, използвани от властта. Всички супермаркети, търговски центрове, публични пространства са наблюдавани от множество камери. Те превръщат обществото в един прозрачен, хомогенен елемент. Основната сила на всички властови структури се обляга на привилегията, предоставената от самите граждани, да разполагат с техния живот.
И всичко това става по наше лично желание. Ние сами влизаме в килията на паноптикума, осигуряващ автоматичното функциониране на властта над нас.