След смяната на властта в Южна Африка епископ Дезмън Туту забелязал, че работата едва сега започва. Той поел тежката задача да председателства Комисията по правосъдие и помирение.
Ужасните разкази нямали край. Той слушал за страшни побои, изтезания с електрически ток, малтретиране на бременни жени…. Разказвали са му за хора, на чиито вратове са надявали „огърлици“ – нагорещи обръчи.
Ден след ден в продължение на две години епископа трябвало да слуша разкази, достойни за ада, които се извършвали в неговата страна. По това време един репортер го попитал:
– Защо се молите?
Туту отговорил:
– Ако аз почна деня без да се помоля, денят ми пропада. Отдавна съм разбрал, че за мен е полезно да ставам по-рано, за да прекарам един час в присъствието на Бога и да размишлявам над Словото. Този един час ме поддържа през целия ден. Даже се старая да имам два или три часа такова време. Когато се занимавам с физически упражнения, бягам известно разстояние, това време също използвам за молитва. Мислено си представям картата на света и пътешествам по нея, преминавайки от континент на континент. Разговарям с Бога за всичко, което става там. Но за Африка се моля особено много.
След молитвата Туту обличал съдийската мантия и сядал на един от столовете в комисията, която трябвало да допринесе за истината и помирението в страна с опустошени морални принципи.
Молитвата е сътрудничество с Бога. Съвместно правене на това, което Бог е искал да извърши на земята. Не трябва просто да се молим и да очакваме, че Бог ще направи всичко останало!
За успех в битката против злото човек трябва да се моли и да действа. Трябва да действа така, както това му се открие в молитва.

Един баща купил на сина си красиво бяло сърце. Момчето го поставило на видно място. Не могло детето, да му се нагледа. Веднъж баща му казал:
– Всеки път, когато направиш нещо лошо, аз ще забивам по един пирон в това сърце, а когато постъпката ти е добра ще изваждам по един.
След известно време цялото сърце било набито с пирони, вече нямало място къде да се забият нови.
Момчето се засрамило и решило да се поправи. Скоро в сърцето не останал нито един пирон. Бащата с радост обърнал внимание на това, но момчето тъжно казало:
– Да, но следите от пироните стоят.
Наистина, сърцето било нацяло обезобразено, но бащата утешил сина си, като му обещал да му купи ново.
Така се случва и с нашето духовно сърце. То е разрушено от греха и не може да се определи на вид какво точно представлява, за това трябва да се замени с ново.
Така, както земята, вследствие на проклятието, ражда тръни и бодили, които повреждат естествено растящите върху нея, така и сърце отровено от греха, не престава да възпроизвежда, различни на неговото естество, неправилни помисли и усещания. Старото сърце на човека е лекомислено и винаги греши.
Бог дава чисто и ново сърце на човека, и тогава той се чувства щастлив. В това сърце няма и следа от предишните грехове. То оживява връзката на човека с Бога, умира за света и за всичко, което е чуждо и неугодно на Господа.
В тази смърт има живот, а в гибелта й спасение!

Една продавачка на плодове си купила Библия и започнала да я чете. Благодарение на това тя се обърнала към Бога и станала християнка. Седейки зад щанда, цялото свободно време го използвала за четене на Библията.
Веднъж един господин я попитал:
– Какво четете?
– Божието Слово, – казала продавачката.
– А кой ви е казал, че това е Божие Слово? – попитал подигравателно господина.
Продавачката погледнала мъжа и на свой ред попитала:
– Можете ли да ми докажете, че тази светлина там горе е именно слънцето?
– Да ви докажа?- изненадано попитал господина. – Защо? Най-доброто доказателство е това, че то ме грее и аз виждам светлината му.
– Да, – казала жената, – най-доброто доказателство, че тази книга е Божие Слово е това, че тя храни, стопля и освещава моята душа.
Йохан Хердер е казал: „Никоя книга на света не донася на човека толкова много радост, както Библията; както децата слушат гласа на своя баща, така вярващите чуват Бога“.
Божието Слово е като живо семе. Проповядвано и само чуто То е безполезно, защото не принася плод в нашите сърца. Според указанията в него трябва да поправяме живота си.
Доколко човек е зрял, стабилен, устойчив и силен зависи от това, колко време е прекарвал в молитвено изучаване на Библията.

Един естествоизпитател хванал едно пиле, което не можело още да лети и го отнесъл на две хиляди мили от родното му място. Птичето пораснало и когато го пуснали на свобода то се върнало в родината си.
Друг естествоизпитател донесъл в една северна страна яйце на пойна птичка, разчитайки, че когато пиленцето се излюпи ще се приспособи към местните условия и ще остане там да живее, но когато дошла есента то отлетяло на юг там, от където било донесено яйцето.
Птиците имат вграден инстинкт, на който се подчиняват. „Душата на човека по природа е християнска“ и това я влече към Бога. Само, когато има връзка с Него, тя е удовлетворена.
Безсмъртната душа на човека може да бъде наситена само от Бог. Тя е като магнитна стрелка, която постоянно се стреми към небесния полюс. Стрелката може да се отклони наляво или надясно, но привлечена от Божията любов, източник на милосърдие и състрадание, отново се движи в правилната посока.
За това научете се от птиците и познайте Господа.

Мнозина от вас знаят какво означава да си дамгосан. Всеки път, когато се споменава дадено име, веднага го следва „точна характеристика“ обрисуваща миналото или настоящето на човека, който го носи.
Навярно сте чували реплики от рода на:
– Срещнах днес Иван, оня разведения.
– Получих писмо от Пешо, алкохолика.
– Диди се премести в нашия блок, самотната майка.
– Снощи срещнах Лили, тази дето не може да си намери работа и вече цяла година е безработна.
„Уточнения и подсказки“ за „недосетливият“ участващ в разговора.
Няма ли някой да види в тези хора, това което са в същност? С нашето „далекогледство“ не можем да усетим ценното у човека. Обикновено го принизяваме до нивото, на това което върши или очакваме да стане от него.
Но има един, за Когото сме бисер, скъпоценен камък. Това е Исус, нашия Цар. Той няма да ви припомни болката от преживяното. Нито ще ви упрекне, укори и осъди. За Него няма значение къде сте сгазили лука, кога точно сте се оплескали и сте станали за смях.
Той иска да ви включи в Своята слава, като част от Самия Него.