Съвременните компютърни технологии доста дълбоко навлязоха в нашия живот. И често в съзнанието ни се изтриват границите между реалния и виртуален свят. Това носи болка и страдание на близките и разрушава семейните отношения. Става дума не само за безсмислено губене на времето, свързано с дълго седене пред компютъра, а за много по-дълбоки причини.
Виртуалните измени в социалните мрежи, се явяват причина за 9 от 10 случая за развод. Такава цифра не може да се подмине без внимание.
Доказателствата за съпружеска измяна лесно може да се намери в различните чатове във вид на разнообразни любовни послания, двусмислени съобщения, които после се пренасят в съда, като доказателство за изневяра.
На този необичаен проблем е обърнал внимание Върховния съд на Италия.
Юридическите им разяснения отбелязват, че изневярата не е само физически контакт с друг човек, но и доказателства взети от Интернет мрежата. Те са общодостъпни и навреждат на честта и достойството на един от съпрузите. По този начин, виртуалните диалози с романтична и сексуална окраска могат да се смятат за измяна. И това дава право на втория съпруг да започне процес за развод, което не винаги е приятно.
Ако има деца в семейството и обвиняемият във виртуална измяна не приема решението на съда, тогава започва тормоз, заплахи, телефонни обаждания, нахлуване в личното пространство на бившия партньор. В този случай, бившият от семейството размирник ще бъде наказан, независимо дали е баща или майка, те няма да бъдат допуснати да имат контакт с деца си.

Крещящата нужда сега е църквата да се постави на бойна нога. Къде е настъпващата ѝ армия, готова с щурм да превземе света? Къде е дръзновението и отзоваването на Божия повик?

Църквата се е успокоила, нали Бог защитава Неговите в дни на бедствие. Хиляди християни не чуват как огромните вълни  на злото заливат масите, куршумите на врага пропищяват край ушите им. Не усещат коварният агент в побелялата нива, готова за жътва.

Те не плачат за погиващите край тях.  Забравили са за духовното войнство на злото в небесните места и за световните владетели на настоящата тъмнина.

Казват си: „Не е тъмно. Всъщност е светло и удобно. Приятно е. Виж само дома ми, колата, вилата, лодката ми. Чуй новата ми стериоуредба, виж новата ми техника в дома.

Нима трябва да ни застигнат бури, наводнени, земетресения, торнадо или някакъв друг катаклизъм, за да се осъзнаем и да работим?

Днес повече от всякога сме във война. Бойното поле е светът. Хиляди народи са пръснати по света и всеки от тях трябва да чуе за Бог. Има още от Неговите, до които не е стигнала благата вест. Това е една незавършена задача оставена ни от Него, да спечелим поне един от всеки народ, така че Божието царство да се разраства.

Веднъж едно момче получило от някъде 1 лев на монета. То отишло при баща си и му казало:
– Татко, пази ми го.
Но след минута се върнло и казало:
– Нека по-добре да бъде у мен.
Взело монетата, сложило я в джоба си и отишло да си играе на двора.
След 20 минути детето влязло цялото обляно в сълзи:
– Татко, аз загубих монетката. Помогни ми да си я намеря!
Колко често постъпваме като това дете. Доверяваме проблемите си на Бога, но отново взимаме нещата във свои ръце. Когато не успеем сме склони да се молим:“Господи, помогни ми!“
Изборът е наш. Можем ли напълно да се доверим на Бога?
„Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа..“

77-годишният папа остро разкритикувал организираната престъпност по време на посещението си в южния регион на Италия, Калабрия – сърцето на мафията „Ндрангета“.
„Мафията се покланя на злото и презира работата за общото благо. Това зло трябва да бъде прогонено и изкоренено“. – казал понтификът. Според папата, „тези, които в живота следват пътя на злото, както правят мафиотите не са свързани с Бога. Те са отлъчени от Него“- заключил той.
Папата изразил съболезнованията си на семейството на тригодишно момченце, което било простреляно по време на престрелка между бандитите.
В Калабрия са достигнали най-високия процент на безработица –  56,1, което прави района благоприятна почва за мафията.

Една млада и доста красива девойка отишла при един мъдрец и със сълзи на очи го попитала:
– Какво да правя? Винаги се старая, със всичките си сили добре да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки, че съм приветлива и мила, вместо благодарности и уважение получавам обидни думи и горчиви насмешки. Дори открито враждуват с мен. В нищо не съм виновна. Това е несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя.
– Мъдрецът погледнал красавицата и с усмивка казал:
– Свали всичките дрехи от себе си и така мини през града.
– Да не сте полудели! – възмутила се девойката. – В такъв вид всеки може да ме обезчести и кой знае какво може друго да направи с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се боиш да се появиш гола пред хората. Тогава защо ходиш навсякъде с разголена душа? Тя в теб е като отворен врата. Всеки, който не го мързи, ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, отражението на безобразията на своите пороци, той ще се постарае да те наклевети, унизи и обиди. Никой няма смелост, да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочния човек враждува с праведника.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела с мен. Ще ти покажа моята градина, – предложил старецът.
Когато отишли в градината, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но никога не забелязвах как се отварят пъпките на цветята въпреки, че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Сега  ти си подобна на тези цветове. Не бързай да разкриваш сърцето си пред хората. Погледни и виж, кой може да ти бъде приятел и да ти прави добро. Кой полива цвета с вода ии кой къса листата му, а след това ги тъпче с краката.
Т.е. не хвърляй напразно думите си на хора, които не могат да ги разберат и не желаят да оценят техния смисъл. Да хвъляш бисери на свинете е равносилно да говориш на хората недостъпни или неинтересни неща за тях. Не можеш да приобщиш към духовните цености, нечия душа, чийто ум не е готов да приеме истината и съзнателно я пренебрегва.