Всеки, който някога е ходил на къмпинг знае, че в тъмното, когато се придвижва из лагера, човек се спъва в метални колчета служещи за закрепване на палатката. Но сега любителите на природата могат да въздъхнат с облекчение. На пазара са се появили иновативни светещи в тъмното колчета за фиксиране на палатките.
Световноизвестният производител на външни осветителни системи компания UCO  е представила StakeLight. Това са колчете за монтиране на палатки с вграден източник на светлина. Дължината им е 22,9 см, а тегло само 36 гр и се захранва от обикновенни батерии за фенерче, които се вмъкват в куха тръба. Това дава възможност в походни условия бързо да се заменят батериите без никакви допълнителни инструменти.
В колчетата StakeLight са встроени набор от светодиоди с различни цветове, което създава светлинен поток от 17 лумена. Напълно достатъчно, за да се гарантира безопасното движение между палатката в тъмното.
Тези батерии могат да работят около 10 часа ако светят непрекъснато, а в режим  на пресвятване от време на време 24 часа.
Колчетата са създадени от свръхтраен алуминий и са покрити с водоустойчиво покритие, което идържа на всякакви екстремални условия.

След получаване на редица престижни награди в чужбина, изобретението на израелски ботаниците наричено ​​“босилек дърво“ е на разположение сега в Израел.
Дървото е създадено от Hishtil, най-голямата компания, специализирана в декоративно и приложни селското стопанство.
Компанията има повече от тридесет години опит в развъждането и почти 1000 служители в Израел. В допълнение, тя притежава редица офиси в Европа и Съединените щати. Hishtil е създала глобална мрежа от разсадници, която включва пет плантации в Израел и шест – в смесени предприятия – в ​​Турция, Италия, Южна Африка, България, Франция и Босна, както и в няколко други места.
Босилекът е билково растение, което обикновено се отглеждат директно на земята, но в този случай босилекът расте на малък храст, който може да се сложи в саксия или да  се засади в района, така че да има босилекови листа през цялата година.
Това спестява време, усилия и пари на земеделските производители, които са принудени да се засаждат босилек всеки път, когато реколтата се прибира.
Дървото е създаден от присаждане на корените на босилек към миниатюрно бонсай растения.
Дървото е станал много популярно в Съединените щати и Европа, където е започнало да се изнася през изминалата година.
Преди няколко месеца, компанията Hishtil спечели наградата за най-добро ново декоративно растение от селекцията на Института на растенията в Есен, Германия, където се провеждат най-големите изложения в света по градинарство.
Листа от босилека дърво са особено ароматни и вкусни, те могат да се използват в салати, супи и други ястия, когато готвите. През лятото дърво се покрива с бели цветя, които цъфтят дори и при директна слънчева светлина. Растежът на дървото продължава в продължение на няколко години и дава годишно няколко реколти листа.

Американски учени са установили, че арктическите термокарстови езера, зоните на вечния мраз, образувани в резултат на размразяването на леда, регулират климата чрез абсорбиране на парниковите газове.
До сега се смяташе, че тези езера допринасят само за глобалното затопляне. Вярно е, че те водят до увеличаване на температурат на емисиите на метан в момента, когаато става тяхното формиране. Но през по-голямата част от времето те стават „охладители“ на климата и поглъщат много повече въглерод, отколкото произвеждат.
Според учените, няколко хиляди години термокарстовите езера са усвоили 1.6 пъти повече въглерод, отколкото са излъчили при тяхното формиране. Преди пет хиляди години Арктика е преминала на преходен режим от отделяне на въглевод до режима на поглъщането му.
Учените предполагат, че високият темп на натрупване на въглерод в езерата са били стимулирани от няколко фактора, термокарстовата ерозия и земните свлачища.
В момента арктическите езера поглъща въглеродните съединения, като по този начин намаляват отрицателното въздействие на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, които водят до парниковия ефект.

Моряците, които пътуват до Бахамските острови, се сблъскват с невероятен феномен – плаващо прасе по протежение на крайбрежието на остров Big Major Cay.
Този остров е рай за прасетата, които по цял ден се наслаждават на белите пясъци, а когато огладнеят, отиват да търсят храна по много оригинален начин.
Виждайки туристи прасета смело се хвърлят във водата и плуват до лодките, надявайки се да получат нещо вкусно.
Прасетата са наистина интересни, различни по цвет, а престоя им във водата ги прави по-чисти.
Няколко поколения от свине, са отглеждани в такива условия, за това още от малки са свикнали с водата, а с времето стават добри плувци.

Паяжината е много лепкава, нишките ѝ са покрити с тънък слой лепило.
Интересно, защо паяците не се залепват за нея?
Краката им са покрити с тънки косъмчета. Когато паякът стъпва на мрежата си, се докосват косъмчетата му, а не крака му, а това съществено намалява повърхността на допир.
Освен това, на повърхността на косъмчетата има вещество, което намалява лепкавостта.
Когато паякът пробягва по паяжината си, лепилото се стича по косъмчетата и краката не се залепват.