Баща лебед, въпреки природните инстинкти се погрижил за потомството си след като другарката му била разкъсана от бездомно куче.
Чифт черни лебеди се установили на Ачигаевското езеро под Сочи. Тук те отгледали няколко поколения, но последното се наложило мъжкаря сам да отгледа.
Трагедията станала преди да се излюпят новите мъници. Няколко дена преди появата на пиленцата майката била нападната от бездомно куче, което я разкъсало на части.
Веднага върху яйцата се настанил бащата. Винаги сме се възхищавали от верността при лебедите, но това надхвърля всичко, такъв бащин инстинкт не се е наблюдавал до сега.
В дадения срок се появили пет чудесни малки пиленца, който сега растат под зоркия поглед на баща си.

Vincent Callebaut е известен със своите невероятни архитектурни проекти на бъдещето. Фирмата е специализирана не само в създаването на проекта за жилищни сгради, но и други конструкции, като ферма за водорасли и водородни дирижабли. Изглежда хората сериозно са се замисли за озеленяването на планетата и търсенето на алтернативни източници на енергия.
Предложеният проект е предназначен за Шанхай. Градът на бъдещето ще бъде разположени по крайбрежието. Според учените, един хектар от водорасли може да произвежда 120 пъти повече биогорива от соята и слънчогледа. Във водораслите са открити ензими, които служат като ефективен катализатор. В резултат на биохимичните процеси водораслите могат да станат източник на водород.
Фермата с водорасли се явява истинска биохимична електростанция, способна да поглъща СО2 като основна хранителна съставка на фотосинтезата, а за сметка на това ще произвежда водород. Ферма ще се състои от 4 въглеродни кладенци, в които зелените водорасли ще преработват газирани отпадъци.
В допълнение към производството на чиста енергия, ферма ще служи като станция, чрез която ще се наблюдава морската флора и фауна. Проектът е насрочен за изпълнение през 2030 г., тъй като се приема, че цените на конвенционалните горива ще се увеличи до този момент и по този начин ще се увеличи световното търсене на алтернативни източници на гориво.
Дирижаблите в зависимост от вида ще бъдат използвани за хуманитарни мисии, спасителни операции и  въздушен транспорт. В допълнение те ще могат да бъдат използвани и за да забавлява туристите. Град на бъдещето ще бъде съвсем чист. В бъдеще био-водородните дирижабли могат да заменят модерни средства за транспорт, въпреки че са по-бавни от самолетите. Те развиват скорост едва 176 км/ч. Но имат няколко предимства. Например, дирижабълът не се нуждае от писти, магистрали и по този начин няма нужда да се изсичат горите. Той може да измине разстояние от 5 до 10 000 км.
Дирижабълът може да се използва не само като средство, но и като жизнено пространство, офис, хотели и училища.
За създаването на дирижаблите се планира да се използват наноматериали, които ще обеспечават защитата му от удари, сняг, дъжд и други неблагоприятни условия. Дирижаблите ще бъде прикачен за плаващи станции и ще получават необходимото количество биогорива. Дължината на дирижабъла ще бъде 400 метра, а в диаметър 180 метра. Ще има 67 етажа с обща площ 350 хиляди кв. м.
Такива градове на бъдещето ще бъдат изградени по целия свят.

Шимпанзетата са били в състояние да покажат алтруизъм. Те могат да разбират трудностите възникнали пред техните близки, да приложат необходимите приоми, за да решат проблемите им, без да очакват благодарност или някаква полза от това. Това заключение е на японски приматолозите от изследователски център за приматите в Инуяма.
За експеримента учените са направили двойна клетка..Клетките били свързани с малък прозорец за гледане. Стената, която ги разделяла можела да бъде прозрачна или матова.
В едната клетка пред маймуната имало сандък с инструменти, а в другата чаша със сок. За да се достигне до сока трябвало да се използва пръчка или сока да се изпие със сламка. Шимпанзетата предварително са обучени да действат и по двата начина.
Ако стената на клетката е прозрачна, маймуната наблюдаваща безплодните опити на другата може да му подаде подходящия предмет, пръчка или сламка, през прозореца между клетките. Ако стената е матова, то шимпанзето предава всички инструменти подред, докато другото контактува с него през прозореца.
Изследователите отбелязват, че във всички случаи маймуните си помагат напълно безплатно, без да очакват никаква полза. Дори когато не знаят от какви точно инструменти се нуждаят в съседната клетка те дават всичките налични, с които разполагат.
Резултатите на японските приматолози показва, че алтруистично поведение не се явява специфично за човека и другите животни. Но когато шимпанзе е наблюдавало затруднението на  друго шимпанзе, то е пожелало да му помогне. Възможно е призивите за помощ  да са събудили такова поведение.

Замърсяваме не само Земята на която живеем, но сме започнали да трупаме боклук и в космоса.
Международни космически организации са разработили Кодекс за поведението ни в космоса. Той е свързан най-вече с натрупването на боклук в космическото пространство. Проектът е бил приготвен преди две години и половина от Евросъюза. Към групата на инициаторите са се присъединили и американците.
Кодекса представлява набор от стандарти за изпълнение. Документът е насочен към осигуряване на безопасността на всички свързани с Космоса дейности извън рамките на процеса на разоръжаване.
Проектът е предоставен за разглеждане през 2009 г. на Конференцията по разоръжаването в Женева. Малко след сблъсъка на руския военен спътник с космически кораб за телекомуникации на САЩ. Страните, които са подписали споразумението, се задължават да използват пространството „, при пълно зачитане на сигурността и целостта на обектите в орбита.“
Документът е подписан от всички европейски страни и Русия. Една от последните норми в Кодекса е приета и от САЩ.
„Дългосрочната устойчивост на космическата среда е сериозно застрашена от космически отломки и действията на безотговорни страни“ – каза в изявление Хилъри Клинтън. В документа не се уточнява, за кои действия става въпрос.
Клинтън предупреди, че САЩ няма да подкрепи този вариант на документа, който по някакъв начин ограничи дейността им в космоса, свързани с националната сигурност и способността да „защитят себе си и своите съюзници.“

На дъното в падината, в района на Бахамските острови, е разкрито разнообразие от миниатюрни организми.
Много от тези организми са непознати за науката. Очевидно те се хранят със серни съединения, които са токсични за другите организми. Това би трябвало да зарадват тези, който мечтаят за живот криещ се в дълбокия океан, под ледената кора на спътника на Юпитер Европа и спътника на Сатурн Енцелад.
Сините дълбини най-напред са се образували на сушата, а после са се запълнили с вода. Най-дълбоката от тях е Дина 202 метра, болшинството са наполовина по-малки.
През последните ледникови периоди морското равнище е падало 122 метра по-ниско, отколкото е сега. Дъждовете са пробивали пещери в крайбрежните варовити скали. Много от тях са рухнали и са се напълнили със солена вода. В тези тъмни дълбини няма кислород и почти никаква светлина. Над сините дълбини временно са се образували „шапка“ от малко по-плътна прясна вода, която практически не се е  смесвала със солената.
Тези места са изолирани от основните източници на храна и многообразието от форми на морски живот. Независимо от това, в негостоприемните дълбини е намерена богата екосистема, включително скариди, акари и други. Морският биолог Том Улиф от Техническия университет в САЩ е прекарал 30 години в търсене отговор на въпроса, с какво се хранят тези животни. Оказало се, че в основата на хранителната верига са микроорганизми.
Заедно с аспиранта Брет Гонзалес, той измерил температурата, солеността, киселинността, нивото на кислород и водороден сулфид в три басейна. Освен това изследователите взели от дълбините и изучавали в лабораториите образци от бактериални колонии. В един от сините отвори те покривали целите стени и можели да се откъртят с ръце.
Генетичен анализ направен от Джен Макалада от Университета в Пенсилвания показал, че заедно с неизвестни за науката видове там живеят и най-често срещаните микроорганизми, въпреки липсата на светлина и необходимостта да се хранят със сероводород.
Повечето бактерии живеят в сравнително тънък слой, където прясна вода се смесва със солената. Подобни условия могат да се намерят под повърхността на спътникът Европа в местата, където в пукнатините на леда попада богат материал от вулканичните изригвания на друг спътник на Юпитер Йо.