Пеперудата червен аполон е жив паметник на природата.

Гори, ливади, поля по земята изгубват много от насекомите си. Те изчезват защото са много чувствителни към промяната на екологичната среда.

Сред тези насекоми е белоснежният красавец аполон. По-рано е бил много разпространен в Европа и Централна Азия.

Гъсениците на аполона се хранят със сочните месести листа на тлъстигата и нацепено зеле. По време на храненето им непременно е необходимо да има слънце.

Тлъстигата е капризна и не расте къде да е, а и слънцето не свети всякога.

Ето защо лова на тази пеперуда в наше време е недопустимо.

Този вид насекомо е включено в Червената книга.

Властите на Южна Каролина в борбата с комарите, разпространяващи вируса Зика, били унищожени милион пчели.

С комарите властите решили да се борят с инсектициди, с които пръскали обработваема земя. Пчелите били засегнати от тези инсектициди и веднага загинали, без да имат възможност да отидат на безопасно място.

По предварителни данни Южна Каролина загубила 2,5 милиона пчели. Гибелта на пчелите в щата довела до намаляване на реколтата от плодове, зеленчуци, зърнени храни, …

Странното е, че вирусът Зика не е поразил нито един жител на Южна Каролина.

Полупустиня в северозападната част на Корсика, Франция, разположена по протежение на брега на Сан Форензо.

Тя се е формирала от ветровете на южна Сахара в крайбрежните ниски планини, с обща площ от 150 квадратни километра.

Пустинята частично се е разширила през XIX-XX в. в резултат на човешко въздействие.

Агриате е едно от най-безлюдните места в Корсика.

Приблизително на 23 километра от бреговете на Холандия в суровото Северно море е поставена плаваща бариера. Този прототип е в стадий на тестване. Неговата основна задача ще бъде да събира морските и океанските пластмасови отпадъци.

Сто метровата конструкция е разработена от екологична неправителствена организация. Особеността на бариерата е в това, че тя ще се справя с тази задача и при лошо време.

Тази система включва много дълги плаващи бариери. Те ще помагат да се хване и събере боклука. Системата също така включва котва, която ѝ позволи да остане на едно място.

Природозащитниците твърдят, че тази система е по-евтина от обичайното такова почистване, когато кораби улавят с мрежи пластмасовите отпадъци.

Изследователи от САЩ, Германия и Швеция намерили в Северна Гърция най-старото дърво в Европа. Това е босненски бор.

Дендролози чрез преброяване на пръстените в стеблото определили възрастта на бора. Тя е била приблизително 1075 години. Числото не е точно, защото специалистите не могли да стигнат до центъра на дървото. Възможно е възрастта на дървото да е много по-голяма от прочетените пръстени.

Всъщност, технически в Европа могат да се намерят дървета на възраст няколко хиляди години, но те са се възпроизвели.

Намереният босненския бор е уникален с това, че е преживял десетки поколения хора като единствено дърво, единствен екземпляр.