Акулите плаващи в океана, много скоро могат да станат ценни, в качеството си на туристическа атракция, отколкото ако плуват в супата.

Рибите трябва да се защитават, като се почне от Австралия и се стигне до Карибските острови. Трябва да се намали улова на тези ценни животни. Като си помисли човек, всичко това се прави, за да се задоволи любопитството на човек, което няма граници и иска да опита супа от акула.

Надявам се хората да разберат, че акулите са ценни не само в чинията.

Наблюдаването на акули от туристи донася 314 милиона долара за година и по прогнози тази цифра ще расте до 780 милиона долара в близките 20 години.

Сега акули в световен мащаб, са „донесли“ доход от 630000000 долара на година и тази цифра се променя, според експертите в Канада, САЩ и Мексико.

В последните години в Палау, Малдивските острови, Хондурас, Токелау, Бахамските острови, Маршалови острови, островите Кук, Френска Полинезия и Нова Каледония са забранили комерсиалното използване на акулите.

Това е най-удивителното творение в природата, намиращо се край нос Перпетуа в американския щат Орегон.

По време на прилива водата започва да се влива в него и създава невероятна красота и сменяща се тайнственост. По това време кладенецът Тора изглежда като истинска врата към подземния свят.

Орегон е планински щат и е разположен на северозапад в САЩ. Поради местоположението си в крайния запад, Орегон още се нарича щата на залязващото слънце. Пътешествайки по крайбрежието на Тихи океан там може да се любувате на прекрасния залез.

На територията на Орегон се намират множество езера най-дълбокото, от които е Крейтер достигащо дълбочина 589 метра.

Едни от най-често срещаните обитатели по крайбрежието са морските звезди.

Кладенецът Тора е доста популярно място сред фотографите, но там е много опасно. Необузданите вълни могат само за миг да потопят в бездната невнимателният търсач на приключения.

По време на отлива можете да се приближите до кладенеца, но след няколко минути…..кладенецът Тора приема своя обичаен, загадъчен и опасен вид.

По време на прилива големите вълни изхвърлят вода от Тора, разпилявайки я на милиони пръски.

Вливащата се в бездната вода запечатва дълготрайно и запомнящо се впечатление.

През 1932 г. фермери от западна Австралия се обърнали за помощ към военните. Помолили ги да изтребят щраусите ему, които унищожили посевите на пшеницата и направили пролуки в оградите, които защитавали полята от зайци.

Армията организирала две операции, които журналистите по-късно нарекли Великата война с ему. В нея участвали един майор и двама войника.

За половин месец по време на „бойните действия“ „армията“ успяла да убие 3 хиляди ему от десетки хиляди. Поради негативните отзиви в пресата, войниците били отзовани.

Накрая правителството само решило проблема. То започнало да раздава премии за унищожаване на всяка птица от самите фермери.

Гигантски мравояди понякога се държат като кучета. Те се въргалят, преместват се от хълбок на хълбок и се чешат.

За тази неизвестна страна от живота на тези животни са успели да узнаят специалисти от университета в Глазго.

Учените по време на експедиция в Боливия през 2011 г. са успели да заснемат с камера гигантски мравояд въргалящ се в тинята.

Причините, поради които животните правят така, могат да бъдат различни. Някои животни действат така, за да регулират терморегулацията си, други за да се избавят от паразити или да поддържат кожата си в добро състояние.

Това е станало в края на 1960 г. Австрийците Ентони Брук и Джон Рендал отгледали лъвче останало без родители. Нарекли го Кристиян. Задачата на приемните родители била, да подготвят лъвчето за живот в естествена среда.

Историята за връщането на питомеца е доста интересна. Но кулминацията на тази епопея е била срещата на „родителите“ със техния син, година след като бил пуснат на свобода.

Кристиян въпреки прогнозата на скептиците, не забравил своите възпитатели и при срещата си с тях изразил голяма радост.

Тази среща е станала символ на най-добрите отношения между човека и животните.