Изучаването на отпадъци от враните дало възможност да се разбере, защо хората все по-трудно спират разпространението на смъртно опасни микроби, съпротивляващи се на въздействието на антибиотиците.
Оказало се, че 2,5 % от отпадъците, събрани в щата Масачузетс, съдържат микроби, устойчиви на ванкомицин – мощен антибиотик, който често се явява последно средство за антибактериална защита. Генът отговарящ за противодействие срещу ванкомицина в дивата природа се среща много рядко, за това това откритие е много важно.
В светлината на тези констатации възниква въпроса: Как човек ще предотврати размножаването на супербактерии в такива условия, а също и заразяването от други животни? Един от начините е да се следи за появата им в отпадъците. Но проблема е в това, че е трудно да се проследи движението на птиците.
Според изследователите, заради високата мобилност в организма на птиците микроби попадат от къде ли не. Днес те могат да бъдат на депото, друг ден на засаден парцел. Опасността идва от там, че враните живеят в непосредствена близост до хората. И въпреки, че риска е много малък, не трябва да се пренебрегват правилата за личната хигиена.

Модел на летяща електростанция, която поглъща, както слънчева, така и ветрена енергия, предавайки я безжично към Земята, не е нещо ново. Ние сме виждали вече летяща вятърни турбини и слънчеви централи, които са насочени към осигуряване на чиста, възобновяема енергия на Земята.
Британската компания New Wave Energy е предложила нова и смела идея, която в момента е в процес на разработване. Компанията планира да се построи първия в света завод с висока надморска височина способен, посредством мрежи от безпилотни самолети да събира енергия от различни източници и да го предават безжично към приемните станции на Земята.
Патентованата технология има тенденция да се използват безпилотни мрежи, за да събиране на слънчева и вятърна енергия, движещи се с ниска скорост, следвайки слънцето. Дроните ще работят при голяма надморска височина, където ветровете са по-стабилни и има минимален риск от лоши метеорологични условия, както и самолетна заплаха.
Всеки безпилотен самолет ще има четири ротора, вятърни турбини и равен терен за генериране на слънчева енергия. Той ще бъде в състояние да се хранят самостоятелно от извлечената енергия и да генерира допълнително 50 кВт, които могат да се предават по безжична мрежа на повърхността на Земята. Такава централа, съдържаща хиляди безпилотни самолети може да произвежда около 400 мегавата електричество, достатъчно за захранването на около 205 хиляди жилища годишно.
Разработката е направена с възможност за по-леко обновяване. Мрежата от дронове може да се снабдява с по-ефективни генератори в процеса на разработването им.

Какво е това? Еко списание ли? Или малко компютърна обработка? Не, това е реален случай.
Агнес Денес е художничка от унгарски произход. Нейното творчество е жизнерадостно и разнородно. То е свободна импровизация на концептуализъм и ленд арт.
Нейното изкуство е дематериализирано.
Най-известният й проект „Житно поле – Конфронтация“ започва през 1982 г., когато тя засажда пшеница на участък за отпадъци в долната част на Манхатан, на две пресечки от Световния търговски център, с изглед към Статуята на Свободата.
Двеста камиона с боклук били откарани и 285 бразди били изкопани на ръка. Семената също са засети ръчно. Получена е 1000 паунда здрава златиста пшеница.
Това житно поле от 2 акра е станало символ на идеята за предоставяне на храна и енергия за всички, за безгрижието и разточителството днес, за множеството екологическите проблеми в нашето съвремие.
Това наистина е предизвикателство за всеки, който се занимава с нещо банално.
Гледам снимката на тази жена и разбирам, че многото не е толкова важно, но да се живее и жъне спокойно на място обградено от машини, автомобили, високи сгради и много шум е вече напредък.
Това може би ни напомня, колко много губим в този механизиран и забързан свят.

Навярно знаете, че патентните бюра отделят в графа секретност кое да е изобретение, ако сметнат, че разработената технология може да бъде заплаха за националната сигурност. Някои патенти могат да се съхраняват със статус секретно няколко години, други десетилетия, дори и повече.
Ето ви едно изобретение, което е било засекретено.
Един от аргументите в полза на запазването на тропическите гори е, че има хиляди природни методи за лечения, които могат да спасят човечеството от болести. Някои твърдят, че в хомеопатията и аюрведична медицина вече ги използват.
Много популярни лекарства, за които се дава рецепта са предназначени само за потискане на симптомите, а не за унищожаване причините на болестите.
Милиони хора стават „зависими“ от тях, така че за фармацевтичната промишленост не е изгодно да се създават ефективни средства за лечение.
Може би някъде в Хималаите има лек за рака, но ако това не може да се превърне в пари, то е малко вероятно някога да стане известно на света.

Охтоподите, сепиите и другите им роднини имат рядко удивителни приспособления, но нищо по-поразително няма от кожата им.
Повечето от нас знаят, че тези същества могат да променят мигновено окраската си, за да се слеят с околната среда. Те могат не само да изменят цвета на кожата си, но също да имитират текстурите и рисунките върху нея.
Никои други създания на земята не могат да се похвалят с такава изключителна способност, да играят на криеница с околните. Те буквално изчезва, слива се с фона и учените нямат ни най-малка представа за това, как  го правят. Естествено, учените са успели да разкрият тайната на основните процеси за това как те физически променят цвята и формата, но това не е всичко.
Основният въпрос е как главоноги получите подробна информация за тяхната околна среда, за да се слеят с нея. Особено като се има предвид факта, че те не могат да различават цветовете.
Едно ново проучване е довело до откриването на забележителен факт. Главоноги вероятно виждат с кожата си!
Опсин е белтък, използван за фоторецепции, той се намира при тези, които имат очи. От крави и плодови мухи до медузи и хората – всички ние виждаме благодарение на опсин. В очите на сепията опсин, разбира се, също има, но такъв е намерен и в кожата.
Притежаването на светлочувствителни клетки в тялото може да обясни начина, по който тези същества се сливат с околната среда. Ако те могат да видите всичко, което ги заобикаля, те могат лесно да имитират шарките и цветовете.
И без значение колко невероятно изглежда сепиите, те не са единствените същества, които могат да видят с цялото си тяло. Морски таралежи също имат тази способност. Някои учени смятат, че морските таралежи могат да възприемат изображения с фоточувствителен опсин, покриващи телата им, въпреки че те практически нямат мозък.