Британската енергийна компания ITM Power в сътрудничество с учени от Националната лаборатория по физика стартира проект за създаване на водородни бензиностанции на остров Уайт в южната част на Англия. В хода на проекта наречен EcoIsland на остров Уайт се планира да се създаде необходимата инфраструктура за производство, съхраняване и използване на водородно гориво.
На първия етап се планира да се изградят две бензиностанции, предназначени да осигурят гориво за 20 камиони и други превозни средства, които се движат с водород гориво.
Водородно гориво ще се произвежда за сметка на използването на излишната електроенергия. Например, може да се използва „излишъка“ от енергия, генерирана нощем от вятърни турбини.
За производство на водород ще се използва само енергия, получена от възобновяеми източници. С този подход, емисиите на въглероден диоксид в атмосферата ще намалеят до нула.
Една от задачите на проекта е да допринасе за правилното разпределение на енергията и да осигури баланс между търсенето и предлагането. Производство на водородното гориво може да бъде добър начин за използване на електроенергия, която е в излишък по време на периоди на по-малко потребление.
Задачата на Националната физическа лаборатория в проекта е да се следи за съответствие с международния стандарт ISO 14687-2 за качеството на водородно гориво. В допълнение, изследователите ще осигуряват техническа подкрепа за процеса на подбора на пробите за измерванията.
Информацията и опита по време на проекта EcoIsland ще бъде полезен при прилагането на програмата на държавния план UKH2Mobility, според който гориво водород трябва да бъде достъпен на пазара в Обединеното кралство към 2014 г.

В най-близко бъдеще разточителността на енергийните ни ресурси ще се счита за престъпление, а собствениците на различни производства ще бъдат принудени да внедрят нови методи на производство.
Големи възможности за производство на електроенергия предоставя и черната металургия. За производството на един тон чугун е нужен един тон кокс. По този начин ежедневно се използват 31 милиона тона кокс.
В доменните пещи се образуват 4 милиона кубически метра газове, които могат да се използват за производство на енергия.  По този начин може да се получи енергия с мощност 2,5 милиона конски сили,
1 к. с. = 0,735 498 75 kW ≈ 3/4 kW.
За производството на кокс отиват 41 милиона тона каменни въглища. О образуващите се при това производство газове може да бъде произведена електроенергия с мощност до 1,5 милиона конски сили. Електрогенераторите могат да изработват, енергия с мощност 4 милиона конски сили, с помощта на нови ефективни много по-евтини и прости термодинамични трансформатори използвайки топлината на отделените газове, които сега се използват частично и неефективно.

Съвременните военни лазери могат да извадят от строя шпионски спътници или вражески транспортни средства. Но в бъдеще, военните се надяват да се въоръжат с разряди от мълнии и с тях да стрелят по целите на бойното поле.
Във воените лаборатории на САЩ се тестват лазери, които могат да създават във въздуха заредени плазмени канали. Тези своеобразни пътища на мълнията, създадени с помощта на лазер, позволяват прицелно поражение на танкове или невзривени мини, защото са по-добри проводници на електричество, отколкото земята.
Принципът на работа на това оръжие е основан на знанията за мълнията попадащи от буреносни облаци към земята. Електричеството следва пътя на най-малкото съпротивление.
Учените използват лазери със свръхкратки импулси от средна енергия. Електромагнитното поле на лазера може да събира електрони от молекулите на въздуха и да създава плазмен маршрут на електричеството.
За създаване на един единствен лазерен импулс се използва енергия много по-голяма от необходимата за един голям град, но импулса съществува само две трилионни части от секунди.
Такива „лазерно – плазмени канали“ са в състояние да контролират посоката на микровълнови импулси, както и на електроенергията. Микровълновите импулси са влезли във въоръжение при военно въздушните сили, където ги използват за причиняване на временна недееспособност на електронни системи за отбрана и военни въздухоплавателни средства, включително безпилотни летателни апарати.
За сега тази технология е в стадий на разработка в лабораторни условия.

Както често се случва, пионерите на новите технологии са военните. Но сега няма да говорим за бойни кораби. Учени от Naval Research Laboratory, Electronics Science and Technology Division на американския флот са изследвали възможностите за използване на слънчеви панели в дълбочините на морското дъно.
Военните учени са решили проблема с производителността на приложенията, осигуряващи автономна навигация и друго военно оборудване в дълбините на морето. Не е тайна, че Съединените щати имат добре развита подводна система за проследяване. Много различни сонарни сензори, детектори, шамандури и други образци на военно оборудване изискват замяна, което е скъпо и неудобно.
Изглежда, работата на слънчеви панели под океанските вълни е невъзможна, като се има предвид, че слънчевата светлина е разпръсната и се абсорбира от вода. И все пак, реалността е съвсем друга.
Използването на подводни автономни системи с цел получаване на ситуационна информация и дългосрочен мониторинг на околната среда непрекъснато се разширява. Въпреки че водата абсорбира слънчева светлина, техническо предизвикателство е да се разработи слънчеви клетки, които биха могли ефективно да преобразуват фотони в електричество.
Известен напредък е достигнат от учени в използването на кристални силициеви и аморфни силициеви панели. Проблемът се крие в това, че във водата се намалява интензитета на светлината. Изменя се също и спектралния състав. Проучванията показват, че необходимата степен на ефективност на фотоелектричните преобразуватели, все още може да бъде постигната и при тези условия.
Установено е, че най-подходящ материал за слънчева клетка е галий индий фосфид (GaInP). Клетки от него са показали най-висока ефективност с дължина на вълната на видимата светлина от 400 до 700 нанометра,  те имат много ниска стойност на тъмния ток. Слънчеви панели на основата на галий индий фосфид се използват широко в космическите технологии.
Изследователите са открили, че на максималната дълбочина от 9.1 метра, един квадратен метър слънчеви клетки от галий индий фосфид може да произвежда до 7 вата електричество. Получените цифри са достатъчни, за да се направи извод за жизнеспособността на новите технологии.

Асоциация за възобновяема енергия,  е провела проучване за състоянието на геотермални източници във Великобритания. Тя е достигнала до извода, че 20% от електроенергията, която отива за отопление и топла вода, може да се заменя с енергия от топлите води под земята. Този вид енергия може да се реализира в цялата страна и основните „горещи точки“ ще бъде в Корнуол, Източен Йоркшир, Хемпшир, Северна Ирландия и Шотландия. Дълбоко вкоренените геотермални системи могат с помощта на две въртящи се турбини да изработват електричество.
Освен това, тяхната мощност ще се равнява на девет атомни реактора. Все пак, има някои проблеми с търсенето на инвестиции за началото на проекта, за който само за една година ще се нужни 11 милиона паунда.
Енергията добита от подземните води ще се допълва от изработената чрез помощта на вятъра. Изследователите твърдят, че предлагания от тях вариант би бил не по-лош, отколкото енергията  получена от приливите и отливите.
Така сметките на британците за електроенергия няма да надвишават 50 фунта.