Възрастният архитект, сливенец по рождение, разказва следния любопитен обичай от неговото детство. Днес този обичай несъществува и отдавна е забравен в Сливен.
В ранното утро срещу деня на „Св. Четиридесет мъченици“ момчетата от града отивали в пещерата „Змееви дупки“ и налавяли прилепи. Улова подарявали или продавали на старите моми.
Имало поверие, че ако в този ден стара мома заколи прилеп със златна пара на прага на къщата си, до края на годината ще се омъжи.

В края на последния ден от празника Шатри всички гледали дима над жертвеника. Ако се отклонявал на север, бедните ликували, а собствениците на земята тъгували, защото дъждовете щели да бъдат обилни и плодовете щели да изгният. За това собствениците трябвало да ги продадат много бързо и много по-евтино.
Ако се отклонявал на север бедните тъгували, а собствениците на земите ликували, защото дъждовете щели да бъдат оскъдни и плодовете щели да се запазят под-дълго.
Ако се отклонял на изток, всички били щастливи, защото дъждовете щели да бъдат добри, а реколтата богата.
Ако димът се отклонял на запад, всички тъгували. Този вятър носел суша.

В турско време еснаф се е наричало сдружение на майстори от един на същ  или сродни занаяти, например като хлебари и симитчии. Членовете на еснафа се събирали всяка година на общо събрание, наричано с думата от италиански произход лонджа, на което избирали свой „първомайстор“, нещо като председател на еснафа, негов помощник и еснафски съвет от 3–4 членове. Първомайсторът ръководел заседанията на еснафския съвет и задължително участвувал в него при приемане на нови майстори, калфи и чираци.  Изпълнявал ролята на съдия в спорове между майстори от еснафа. Имал право да наказва. Например, да затваря дюкяна за няколко дни или да наложи глоби в полза на църквата. Той контролирал общата каса и т.н.
Провъзгласяването на нов майстор и член на еснафа ставало с одобрението на всички майстори, най-често на угощение, давал от калфата-кандидат.  Там първомайсторът му препасвал една занаятчийска престилка, знак на майсторството, а кандидатът внасял в касата на еснафа сума от около 400–500 гроша.
В Сливен, оживен икономически център, са се сдружавали и дребните търговци, продаващи еднородни стоки. Еснафите в града са били около петдесет, като най-богатите и най-влиятелните измежду тях били абаджийският, тюфекчийският ,т.е. на оръжепроизводителите, месарският, бакалският, кожарският и пр

Един интересен обичай, съществувал на времето в с. Градец, Сливенски окръг. На „суеверни празници“  „миши“, „вълчи“ и пр. жените не трябвало да се занимават с къщна работа, а отивали в гората за дърва.
Отивали и най-богатите  жени, които не носели тежко. Те били таксувани като болни„охтичави“.
Сред смях и закачки помагайки на по-слабите, всички трябвало да съберат и се върнат „с по един гръбник“ дърва, т.е. товар за един човек.

Тази пролет властите на Судак избрали символ на града. За изненада на всички това не била известната генуазийска крепост, а .. жабчета. Решението им съвсем не изглежда странно. В околностите на града се намира планината Бакаташ, която прилича на жаба.
На герба на Челябинск има камила. Обяснението е просто. През града преминава един от големите търговски пътища.
Бобърът като символ на белоруски град изглежда много интересно.Той е бронзов, облечен е в костюм, има шапка и държи тръстика.
Мечки има на много гербове на градове в света, но мечка ядеща горски плодове има само в Мадрид. За произхода на символа учените още спорят.
Китайският град Гуанджоу много се гордее със своя символ – пет кози. На козите е издигнат паметник, заради това, че те са спасили града от глад. Според легендата всяка от тях е донесла по пет класа пшеница.