В Станфорд учени са проектирали и произвели силициеви структури във формата на призма, които могат да разделят лъч светлина на различни цветове и да пречупят светлината под прав ъгъл.
Научната разработка може да доведе до ново поколение компютри, използващи оптика вместо електрически кабели за пренос на данни.
Инженерите са гравирали парче силиций, голямо осем микрона, приличащо на баркод. Благодарение на двете различни дължини на вълните в светлинния лъч преминаващи през устройството, той се отклонява в страни и образуват Т-образна форма.
Светлината може да пренася повече данни, отколкото проводник и изисква по-малко енергия за пропускане на фотони, отколкото за електроните.
Използвайки факта, че светлината се пречупва по различен начин в различни среди, учени са разработени структура, в която се редуват ивици от силиций и въздушни пространства.
Когато светлината преминава от една среда в друга, част от нея се предава, а друга се отразява. Когато лъчът преминава през гравирания силиций отразената и преминаваща светлина си взаимодействат по сложен начин. Специален алгоритъм на силициевия чип използва тази смущения и насочва светлината с различни цветове в противоположни посоки.

Група френски инженери са разработили идеята за дървото, което произвежда електроенергия чрез използването на ветрената енергия.
Изобретателят Jérôme Michaud-Larivière казва: „Идеята ми дойде на разходка в парка, където видях как листата трептят, въпреки че нямаше силен вятър“.
Малките перки, поставени като листа на дървото, превръщат силата на вятъра в електрическа енергия, независимо от посоката на въздушния поток и скоростта му.
Новата инсталация има предимството пред конвенционалните вятърни турбини, защото генерират електрически ток при скорост на вятъра 4,5 мили в час. Изобретателят е уверен в полезността на новата технология.
Wind Tree може да използва и малките въздушни потоци по улиците на града. Тя  ще снабдява уличното осветление с енергия и ще служи за зареждане на електрически превозни средства.

Новите 3D виртуални обекти могат да се пипнат с голи ръце и да се почувстват, благодарение на звукови вълни.
„Тактилната холограма“ е събиране в едно на допир, звук и изображения. Тя дава възможност най-дълбоко да се потопите в виртуалната реалност.
Способността да се почувства формата на виртуални обекти може да помогне на лекарите в изследването на човешкото тяло, а на посетителите в музеи безопасно да изучават и докосват виртуални копия на безценни експонати.
Група учени от университета в Бристол са усъвършенствали предишната технология UltraHaptics. Сега, високочестотни звукови вълни, се излъчват от масив на миниатюрни високоговорители и създават усещане за докосване на плаващия във въздуха обект. Когато звукът идва до ръцете, силата на вълните оказва натиск върху кожата.
За да се създаде най-реалистично усещане за обекта, Ben Long и колегите му използват сензор за проследяване на точното положение на ръцете на човека. Имайки подробна информация за положението на ръцете по отношение на виртуален обект, ултразвуковата система може да предаде желаната честота в точно определено време, което дава усещане за допир.
Един от разработчиците Sébastien Kuntz казва: «Без докосване, всичко е като в сън, не можете да усещате околната среда. Можете да я гледате, но нямат обратна връзка“.
Досега учените са тествали няколко форми, включително сфери и пирамиди. Long обяснява, че нивото на детайлност на виртуалните обекти е ограничен, но с използване на различен брой високоговорители, можете да се подобри разделителната способност. Учените не планират да добият идеално сходство. Мозъкът „ще дорисува“ сам липсващи детайли.

Библиотеката е мястото, където отиваме за книги и други информационни материали на хартия. Но в щата Юта библиотечните ресурси са достъпни с едно кликва на мишката или докосване на екран, на какво да е място и независимо от времето.
„Това е един напълно нов подход към обучението и извличане на информация. До сега ние считахме библиотеката като вратата към знанието за света. Но това е портал,..“ – казва библиотекарката Дона Морис.
През последните години популярността на аудио и електронни книги, заедно с други цифрови материали непрекъснато се увеличава, което води до промени и в библиотеките.
През 2011 г. библиотеката на Юта предлага общо 111 670  електронни и аудио книги. До 2013 г. този брой ще нарасне до 1 милион.
С течение на времето, електронните книги бързо ще се превърнат в предпочитан формат за хора, които търсят информация. Дигиталната революция в Юта важи и за училищните библиотеки и детските книжки. Мобилно приложение FarFaria позволява на потребителите свободен достъп до една от книгите всеки ден.

Има страни, в които няма железопътни пътища. Не е, защото наоколо има само планини. Съгласете се, че понякога пред строителите на такива пътища стоят трудноразрешими задачи. Ако няма гори, а само ниски хълмове, преди изкачването на влака под колелата му посипвали пясък. Но това не винаги помагало. Тогава конструкторите решили да инсталират трета релса.
Какво е това? Както се оказа, това дори не е и релсите, а голяма метална рейка. Така заради планинския път е възникнала зъбчатата железница.
Такава релса се слага между обичайните релси. Подвижната железопътна конфигурация била оборудвана със зъпчати колела. Изобретателите са измислили различни видове зъбни предавки.
Благодарение на това изобретение влакът може да изкачи много стръмни участъци.
Най-стръмния път е Pilatusbahn, което води до върха на планината Пилат, в предната част на Алпите. Наклона обхваща 48% от пътя. Това е доста екстремен път, един от най сложните в света. Времето до върха се изминава само за тридесет минути.
Влакът се движи по ръба на скалите, а понякога и вагоните стърчат над ръба на планински път. Това е едно незабравимо преживяване в съчетание с прекрасните алпийски пейзажи! Фантастично приключение! Влакът е предназначен за 40 пътници, а всички такива влакове са 10.
В Швейцария такива пътища са 20 на брой. А в Бразилие съществува най-старият такъв път, който е построен през 1884 г.
Дължината на тези пътища е значителна – няколко километра. Предвид сложността им, това е доста впечатляващо разстояние. Естествено, тези пътища не са предназначени за превоз на товари. Тяхната задача е разглеждането на забележителностите по време на екскурзии.
Идеята за изграждане на такива пътища се е родила случайно. През 1812 г. Мурей, английски инженер, е построил зъбчато-колесен локомотив. Благодарение на това откритие, започнали да строят планински железопътни линии.
Между другото, тези пътища са били необходими не само за движение по планински терен, но също така и когато е било нужно сила, за да се пренесат големи товари. Например, във водноелектрическата централа в Красноярск има кораб, асансьор, предвижващ се по този принцип.