Син пита баща си:
– Татко, какво са това пари?
Бащата мечтателно започва да изброява:
– Парите, сине, това е кола, коняк, красиви жени.
– А когато няма пари? – продължава синът да любопитства.
– Трамвай, чай и твоята майка, – загубил предишният си ентусиазъм, отговаря бащата.

Много жени до толкова са свикнали да разчитат на себе си, че в суматохата пред празник могат да забравят, че има хора, които са готови да им дойдат на помощ.
Жени, никога не отказвайте предлаганата, от близки и гости, помощ. По този начин ще икономисате сили и време и гостите ви няма да скучаят чакайки.
В предновогодишното суетене, може да се забравите една съставна част от приготовленията за празника, украсата на стаите.
Ако нямате време или средства, а вероятно и дизайнерски талант, то е достатъчно да украсите елхата, да покриете борови клонки с гирлянди, да ги поставите в стъклени вази и да запалите много свещи.
Отново ви предупреждавам, не вършете всичко сама! Привлечете към тази работа децата, на тях много ще им се хареса това.
И най-важното не забравяйте за скучаещия ви съпруг, в някои случаи можете да останете изненадана от уменията му …..

Седи момченце във влака. Гледа през прозорец и нещо си тананика. После говори за краката си и досажда на майка си.
Тя е не много едра жена, зареяла неподвижен поглед нанякъде. Изглежда разстроена и притеснена.
– Ти ще престанеш ли най-после? – гневно казва тя на детето.
Момчето спира за малко. Но влакът върви, как може да не пее и да не говори?!
– Погледни се, глупак такъв, пак си се омазал.
„Глупакът“ се усмихва виновно. Очите му радостно заблестяват, но това не подейства успокояващо на жената.
След известно време пак:
– Нетърпим бърборко. Само шум вдигаш. Не можеш ли да застанеш мирно?
Все пак тя е негова майка. Детето повдига устни, готово всеки момент да заплаче.
Как мога да му помогна? Съчувствам му, поглеждам го в очите, а там съзирам ….. мъдрец.
Момчето наведе глава, изслуша оскърбленията, въздъхна дълбоко и застана мирно.
Колко са по-умни от нас?!

Когато вече остарея ще почна да си губя нещата. В супата си ще размеквам хляба. Ще плета излишни дълги шалове. Ще ходя като се държа за стените и шкафовете. И дълго дълго ще се взирам в небето.
Тогава всичко женско, което сега ми е дадено, ще се загуби и ще ми стане все едно.
Ще заспивам и ще се събуждам отново, ще извиквам образа ти и едва незабележимо ще се усмихвам……
А ти, когато остарееш, своите вещи из къщи ще търсиш. Ще мърмориш, защото трудно се изправяш. Ще носиш същите нелепи шалове, който за теб изплетох.
А сутрин събуждайки се до теб, ще се вслушвам в дишането ти. Изведнъж ще се усмихвам и ще те прегръщам.
Ще оправя посребрените ти къдрици и хващайки те под ръка ще излезем на разходка.
И ние няма да се страхуваме, че ще умрем, когато остареем….

Разбира се, всеки има право на избор.
Вместо да си мислите: „Защо се омъжих за този човек?“, по-добре се помолете или благодарете на Бога, че ви е събрал с него.
Не казвайте, че това е невъзможно!
Просто седнете и запишете всичките добри неща, който той или тя правят за вас и децата и как се примирява с вашите недостатъци.
Никога не забравяйте, че Бог ви изпраща несгоди в живота, за да ви направи по-добри и за да укрепи вярата ви, а не за да ви разведе.
Не гледайте, че около вас се развеждат, не слушайте съветите им, по-добре погледнете последствията, които са ги сполетели след развода.
Зная, че винаги има изключение от правилото.
Имам познати, които имаха напълно законно основание да се разведат, но те се опитваха да направят всичко възможно, за да съхранят брака си, докато не се изчерпеха всички възможности.
Надявам се, че ако се появи някаква мисъл за развод в главата ви, даже и да не се отнесете към нея сериозно, вие ще я гоните и няма да позволите на злото да ви измами.
Нека Бог ви даде дълги съпружески години, изпълнени с добри мисли, вяра и много  любов. Бъдете пример за децата си и за всички около вас. И всичко това нека да бъде за прослава на Бога!