Трифон гледаше от високо на всички около масата и заяви:

– Едно от най-забележителните модерни медицински постижения е
трансплантирането на органи.

– Идеята, че може да се махне болното сърце от тялото на някой и да се трансплантира здраво сърце от тялото на друг, е невероятна за мен, – сподели Ирен.

– Няма никакви гаранции, че някой ще се промени след физическа сърдечна трансплантация, – намръщи се Гошо.

– Какво искаш да кажеш? – попита Ицо.

– Ако тези хора са зли, егоистични или горделиви със старото си сърце, те вероятно ще бъдат такива и с новото си сърце, – поясни Гошо и добави, – може да продължат да живеят, но техният живот може да не е различен.

Бай Нено досега мълчеше и само слушаше, но реши и той да се изкаже:

– Ей, хора, Бог дава ново сърце, което е животопроменящо за нас. То ще бъде изчистено от греховете ни. Ние можем да имаме ново сърце само чрез саможертвата на Исус. И най важното е цената за тази духовна трансплантация вече е платена и вие можете да го имате.

Всички бяха навели глави, дори и надменният Трифон.

Спаска бе притеснена. Мъжът ѝ премина на пълно работно време в църквата, но заплатата му бе деветдесет процента по-малка от предишната.

– Тази ниска заплата ме плаши, – призна Спаска. – Знам, че съпругът ми е там, където Бог иска, но как ще се издържаме?

Един ден Спаска надникна в гардероба и откри, че старите ѝ ботуши вече за нищо не стават, а нови не можеше да си позволи.

Гледаше ботушите се отчайваше още повече.

Мислите и бързо препускаха в главата:

„Няма да имаме достатъчно. Какви пенсии ще получаваме тогава? Ще стигнем до просешка тояга“.

Докато тези мисли нацяло я събаряха, тя падна на колене:

– Исусе, вярвам, че можеш да снабдиш всяка наша нужда. Ти си нашият снабдител.

Докато изричаше тези думи, Спаска се почувства по-спокойна.

Час по-късно ѝ се обади приятелка:

– Моя позната се мести в друг град и иска да раздаде обувките си, а тя има твоя размер на крака.

– Изпрати ми снимка на обувките, – помоли я Спаска.

– Но те са петдесет чифта, – възкликна приятелката ѝ, – как да ги снимам.

Спаска се разплака. Не защото получи нови обувки, а защото Бог е верен и отговаря на всяка специфична нужда.

Бог вижда и твоята ситуация и Той е с теб в нея.

Точно както се грижи за небесните птици и полските цветя, Той обещава да осигури всичко, от което се нуждаеш.

Не се тревожи за утрешния ден. Довери се на Бог днес и му позволи да се погрижи за твоето бъдеще.

Ана обичаше да се разхожда в планината, която бе близо до тях. Когато тръгваше на поредната си разходка майка ѝ я предупреждаваше:

– Внимавай за змии.

Ана не се страхуваше от тях. Тя сама бе убила една. Бе видяла как други също убиваха змии.

При убиването на змията Ана бе забелязала нещо интересно.

След като змията беше убита, тялото ѝ продължаваше да потрепва до залез слънце.

– Главата ѝ беше смачкана и тя бе безсилна, но гърчещото се тяло на мъртвата змия беше достатъчно, за да ме държи на разстояние, – споделяше Ана с приятели. – Едва след залез слънце най-накрая щеше да лежи неподвижно.

От възкресението на Исус Христос сатана е победен враг. Главата му е смачкана.

Когато се стремим да се изкачим по-високо в нашата вяра, служба и познание за Бог това, с което се сблъскваме, е просто потрепване на неговото победено тяло.

Но идва залез!

Един ден потрепващото тяло на онази стара змия, дявола, ще бъде унищожено.

Петър Иванов бе единственият лекар в малкото градче.

Един ден той бе извикан пред Държавния медицински съвет.

– Вие не водите писмени записи на медицинските истории на пациентите си, – строго го осъдиха там.

Лекарят призна:

– Пазя пази цялата информация за пациентите в главата си.

От съвета не бяха доволни от отговора му.

Някой се обади:

– Той е единственият лекар в нашия град и лекува повечето от пациентите си безплатно.

Настъпи промяна в отношението на съвета към Петър. Лицензът му не бе отнет.

Създайте си навик да проявявате тайна милост към някого всеки ден.

Така не само ще можете да дарявате щастието на другите, но и вие със сигурност ще бъдете благословени!

Петър Василев бе добре сложен мъж. Нищо не му липсваше, бе презадоволен от всичко.

Една вечер излезе от ресторанта и по пътя си към дома реши да мине напряко.

В тъмнината се заклещи и той не разбра къде. След всеки опит да излезе от там, го стягаше някаква невидима примка болезнено.

Накрая прекрати опитите си, защото разбра, че става още по-лошо.

– Май тук ще спя, – нервно реагира Петър в създалата се ситуация. – Помощ отникъде. Всички спят. Кой ще тръгне да ме спасява в такава непрогледна нощ?

Така осъмна

Пожарникари го освободиха от увилите се храсти около него.

Когато отместим очите си от Господ, можем много лесно да се заклещим на място, където не искаме да бъдем. Ето защо е толкова важно Бог да е във фокуса на всичко, което правим.