Тази седмица Върховният съд на Италия е постановил, че кражбата на храна не е незаконна, ако сте гладували и сте извършили престъпление, за да оцелеете.

Съдът стигнал до това решение след инцидент случил се през 2011 г., когато един бездомен човек на име Роман Остряков, платил за хляба в супермаркета, но откраднал малко количество сирене и колбаси.

През 2013 г. той е осъден на лишаване от свобода до шест месеца и глоба.

„Състояние на ответника и обстоятелствата, при които той е откраднал храната, доказват, че той е извършил престъплението, защото е бил гладен“ – се казва в изявление на представител на съда.

Решението било възприето нееднозначно.

Един италиански журналист написал, че решението показва, че „правото на оцеляване надделява над правото на собственост“.

Други хора твърдят, че това насърчава бездомните да крадат.

Скъпи и безполезни продукти, знаем за тях, но въпреки това ги купуваме. Негодна за консумация храна, ненадеждни телевизори и всякаква техника, но си ги набавяме и трупаме в домовете си.

Постоянно критикуваме рекламите, не не отвръщаме поглед, когато се рекламира нещо.

Някои от нас изявяват, че са отвратени от сапунените сериали, но всяка вечер, когато никой не ги следи, очакват с нетърпение продължението им.

Не сме гладни, но се тъпчем със всякакви полуфабрикати и храни от заведения за бързо хранене.

Какво става с нас?

Това е един от примерите на човешко поведение, където създателят умолява хората да помислят, преди напълно да се потопят в работата си.

Този паметник е построен в стената на голям бизнес център, като знак за сериозните усилия на трудещите се напълно отдадени на работата си.

Човекът е проникнал с главата си в стената и обратен път няма. Сега той не се нуждае от костюм или диплома. Измъчва себе си до състояние на невъзможното.

Бил е на път дни наред, недоспал и гладен. Да, той е постигнал всичко, а може и да не е могъл.

Но идва моментът, когато няма повече сили и работата е станала истинско изпитание. Тя е взела всичко, започвайки от здравето и свършвайки с така необходимата ни топлина и любов.

В сърцето е останало само празнотата, нищо не носеща в себе си, лишена от всякакъв смисъл.

Пазете се от прекомерно натоварване. Не допускайте работата ви в живота да се превърне в заплаха за вас.

Мнозина  смятащи се за интелектуално извисени над другите, разглеждайки събитията случили се на Възкресение Христово, възмутено възкликват:

– Това не може да бъде. То противоречи на естествения ход на нещата.

На такива им е скъп света, където всичко е естествено и обяснимо. За тях вярата в смъртта и възкресението на Христос включва  риск да се пренебрегне „естествения ход на нещата“ в този свят.

Такива не могат да придобият вяра и да се доверят на Бога, защото попадат в непредсказуема област, където няма гаранция и увереност в това, което са свикнали да очаква в ежедневието си.

Вярата в Разпнатия Христос е призив към собственото ни разпятие. Когато човек търси Небесното царство, се увеличава риска да „загуби“ това, което има тук на земята, макар и малка гарантирана радост.

Малко са хората, които са готови да живеят въпреки стихиите в този свят.

От тук и желанието на човек да се приближи до Бога, се свежда до практически земното, което е полезно за обикновеното ежедневие. Ето защо формалната религия на нашите съвременници повече прилича на бягство от Бога.

Христос е принесъл Себе Си в жертва, но за много от хората в света този дар се оказва ненужен. Колко жалко. На тях не им трябва Христос, а дядо Мраз, изпълняващ желанията на тези, които през годината са се държали добре.

За съжаление хората са привлечени от второстепенните неща и християнството не е част от техния живот.

Нищо в света не е смущавало тъй силно човешкия ум и не е разкривало тъй ясно неговото безсилие, както това е направил Кръстът. Още преди векове, когато Той за първи път се е издигнал на Голгота, е станал за света най-голямата съблазън и най-голямото безумие.

Бог не премахне страданието и човешката болка, Той ги направи Свой Собствени, приемайки смърт и поругаване.

Грехопадението, Божието дълготърпение, въплъщението в образ на роб, срамната смърт на Кръста, Възкресението всичко това е за тези, които са позволили на Христос да влезе в живота им.

Колко често си задаваме въпросите:

– Защо това се случи точно с мен?

– Защо се включих в тази работа?

– Защо се появиха същите проблеми?

….

Въпросите с „защо“ могат да продължат безкрайно, всеки път формулиращи се по различен начин.  И всеки път отговорът ще бъде един и същ. Източникът на проблема е вътре в нас. В повечето случаи даваме право на това, което ни е угодно, без да се съобразяваме със ситуацията.

Някои от нас какви ли не трикове прилага, за да не признаят, че причина за неуспехите им е в тях. Винят всеки и всичко: околните, обстоятелствата, магнитните бури, деградацията на нацията, че не са като другите, лош късмет, интриги и машинации на злобни критици, дори в лошо око и направена магия.

Хората могат да променят живота си без значение какви са обстоятелствата и проникващ „морален упадък“ в обществото, но трябва да признаят греховете си и да последват Господа.

Всеки ден от живота ви е неповторим, не можете да го замените или върнете назад, за това изберете да го изживеете, както трябва!