Един майстор цял живот правел оръжия и достигнал всички тайни на занаята си, до които още никой не бил се добрал.

И направил той меден щит, сияещ като слънцето и желязно копие, светещо по-ярко от лунната светлина.

Майсторът изнесъл на пазара щита и копието си за продан, като казал:

– Щитът е толкова як, че нищо не може да го пробие, а копието няма нещо, което да не може да прониже.

Събрали се хората на пазара и започнали да се възхищават на прекрасния вид и съвършенството на оръжията.

Един млад мъж наивно попитал майстора:

– А какво ще стане ако твоето копие удари щита ти?

Майсторът онемял. Той не могъл да намери думи, за да отговори на младежа. Всички се смели.

Така от необмислените си думи майсторът загубил славата си на най-добър в занаята.

Един младеж попитал веднъж възрастен човек:

– С какво насищате душата си?

Старецът отговорил:

– През пролетта бурната реката излиза от коритото си и залива дупките в ливадите. В тях се настаняват да живеят шаран, костур, роуч и шипове – от рода на шараните. През лятото, когато водата изсъхне, в дупките се нанасят гущери, скакалци, мравки и бръмбари. Така и аз не избирам наемателите си, а живея с това, което се засели в моята душа.

Младежът се притеснил и си помислил:

„Този старец не знае с какъв огън си играе. Човек трябва да внимава много с какво пълни душата си, защото може да стане роб на нещо, от което не би могъл да се освободи“.

Велик владетел водел своите войни в поход от победа към победа.

Но на пътят им се изпречила голяма и бързотечаща река.

Войниците трябвало да премит реката през един брод, но той бил много дълбок. Силното течение, можело да ги събори и да ги отнесе настрани, излагайки ги на опасност и смърт.

За да се противопоставят на бързото течение, владетелят заповядал на войните да се хванат за ръце и да образуват единна верига.

Силата на всеки един от тях била умножена по мощността на всички останали.

Така много войни били спасени.

Настрадин весело си мърморел нещо под носа.

Попитали го:

– За какво толкова се радваш?

– Този идиот Ахмет, много ме дразни. Когато се срещнем, все ме тупа по гърба. Сега под дрехата си на гърба съм скрил динамит. Когато Ахмет ме удари по гърба, динамитът ще му откъсне ръката.

Човек трябва добре да помисли преди да си отмъщава. Дали действията му срещу другия, лично на него, няма да навредят?

Един човек отишъл в наварския град Сан Мартин де Ункс. Там потърсил жената, която държала ключовете на красива старинна църква в романски стил.

Тя била така любезна, че се изкачила по стръмните и тесни стълби на храма и го отворила.

Тъмнината и тишината там развълнували човека. Той се оплакал на жената:

– Вън е обяд, а красивите стенописи на стените не могат да се видят.

– Те се виждат само на зазоряване, – казала тя. – Легендата разказва, че строителите на катедралата  са искали да ни внушат една важна истина. За да се изяви пред нас Господ в цялата Си слава, избира определен час за това.