Някои източници твърдят, че испанският крал Филип II имал необикновен музикален инструмент. Той бил известен като „котешки клавесин“.
Този клавесин имал формата на продълговата кутия, разделена с преградки на четиринадесет секции. Във всяка секция поставяли предварително подбрана котка.
Тези котки били „прослушвани“. Претендентът настъпвали по опашката, а „настройващият“ инструмента според височината на котешкия глас разпределял „певците“ по секции. Главите на котките се виждали през отвор, а опашките били жестоко стегнати под клавиатурата.
Когато се натискал клавиш, остра игла попадала точно върху опашката на съответната котка и животното мяукало.
Свитата на краля редовно „свирела“ на този клавесин мелодии, като предварително се упражнявали на този инструмент за мъчения на животните.
Такава жестокост спрямо тези пухкави създания може да се обясни с това, че църквата по това време обявила котките за свързани със сатана, по-точно за негови помощници.
А черните котки били най-преследваните между останалите свои събратя.

Йожен Изаи е популярен белгийския цигулар и диригент. По стил на свирене принадлежи на епохата на романтизма,  но се различава със сдържаност, за разлика от много виртуози, той е бил отличен в ансамбъл.  Сред композициите му са една опера, шест концерта за цигулка и множество малки пиеси.
Веднъж след концерт в Брюксел бил поканен на вечеря от собственик на голяма обувна фабрика.
След като се нахранили, домакинът помолил Йожен да изсвири нещо.
– С удоволствие, – казал вежливо музикантът, – между другото, ако бъдете мой гост, ще ви помоля да вземете мярката на обувки ми……..

Антон Рубинщайн бил изключително стриктен и взискателен към своите ученици. Веднъж той спрял един ученик, който свирел един от етюдите на Шопен.
– Скъпи мой, – мрачно казал Рубинщайн, – така може да свирите само на рождения ден на баба си. При мен, бъдете така любезен, да работите с пълна отдаденост, като истински музикант, а и мой ученик!
Младият човек започнал да свири отново. Антон Григориевич бил отново недоволен и го прекъснал.
– Кажете ми, баба ви жива ли е? – поинтересувал се Рубинщайн.
– Не, тя умря…..
– Често ли й свирехте на пияно? – още по-сурово го запитал Рубинщайн.
– Да, често й свирех…..
Рубинщайн тежко въздъхнал:
– Сега напълно разбирам, защо бедната жена толкова рано е напуснала този свят….

В младостта си Шуман бил майстор на различни забавни и невинни пакости.
Един ден на път от Лайпциг към Хайделберг на Шуман му се искало да посвири на пиано. Без да се колебае той отишъл в най-скъпия музикален магазин и казал:
– Аз съм иконом на младият английски лорд …., – и Шуман назовал първото име, което му дошло наум. – Лордът желае да си купи най доброто пиано.
Зарадваният собственик предложил на Шуман да опита най-доброто му пияно, с което композиторът веднага се заел. На този инструмент изобщо не го удовлетворил, след което на Шуман предложили друго, така изпробвал няколко пияна.
Така той свирел три часа, обиколен от  одобряващи и аплодиращи зяпачи. Когато се насвирил композиторът поблагодарил на собственика на магазина и му казал, че след два дена ще му даде отговор, дали лорда ще купи някое пияно.
Но след два дена Шуман бил вече далеч от там.

Веднъж краля на Норвегия, страстен поклонник на музиката на Григ, решил да награди композитора с орден и го повикал в двореца.
Облякъл фрак, той се отправил към двореца. Един от великите князе връчил ордена на Григ. След, което композиторът казал:
– Предайте на Негово Величество моята благодарност и признателност за вниманието, което е оказал към моята особа.
След това, повъртял ордена в ръцете си и тъй като не знаел какво да го прави го сложил в задния си джоб.
Създало се неприятно впечатление, че Григ с пренебрежение се е отнесъл към наградата. Но самият композитор дори не разбрал за това.
Краля много се обидил, когато му съобщили къде Григ е мушнал ордена…..