През 16-17 век, повечето от приходите на Дания идвали от размера на налозите наложени на търговските кораби, преминаващи през датските проливи  Малък Белт, Голям Белт, Йоресун.

Размерът на митото бил в зависимост от вида на товара. Налогът бил 1—2% от стойността на превозваните стоки.

Освен това датчаните обявили правото си да изкупуват цялата стока по заявената стойност.

Това било направено с цел капитаните да не занижават цената на товара на кораба си, тъй като не е било възможно да се проверява всеки кораб.

Селото Бон Бон, разположено в планините на централна Индонезия, изглежда като другите отдалечени села на архипелага, със скромен брой къщи, магазини и джамия, където хората спокойно си вършат работата.

Въпреки това, то е станало шампион в борбата срещу тютюнепушенето. Това е първият населен пункт в Индонезия, където изцяло е забранено тютюнепушенето.

„Благодаря ви, че не пушите. Кажете не на цигарите“, – гласи плакат на входа на селото. На друго място е написано: „Наслаждавайте се на свежия въздух в нашето село“.

В страната 30% от възрастното население са пушачи и повече от 200 хиляди човека умират годишно от болести причинени от пушенето.

В Бон Бон забраната за пушене дошла не от грижата за здравето на хората, а поради икономически проблеми.

Ръководителят на селото Мохамед Идрис е заявил, че много семейства в района не могат да изпратят децата си на училище, защото бащите им много харчат за цигари, а младежите започват да пушат в ранна възраст.

В Швейцария има предложение да се плати на всеки жител по 2500 швейцарски франка или 2 250 евро на месец, независимо от това дали работи или не. На децата също се планира да се плащат по 625 франка.

Този въпрос ще се гласува. Швейцария може да стане първата страна в света с фиксиран доход. В същото време, тя е единствената, в която ще се проведе гласуване по този въпрос.

Група икономисти внесли предложението, са уверени, че хората ще продължават да работят, независимо от гарантирания доход. Това се потвърждава в проведените анкети сред населението.

Само 2% са заявили, че ще престанат да работят, 8% са казали, че в зависимост от обстоятелствата, може и да преустановят работата си.

Тази идея ще струва на държавата 208 милиарда франка годишно. 150 милиарда се очаква да се вземат от данъците, а останалите пари от социално осигурителните фондове.

За сега от проучването на 1076 души, една трета са признали, че ако се приеме такова предложение, много хора ще престанат да работят. 56% от запитаните са казали, че се съмняват, такъв закон някога да влезе в сила.

Инфлацията в Германия през 1923 г. е довела до това, че срещу един щатски долара се давали 4.7 трилиона марки.

През 1946 г. в Унгария в паричното обръщение били банкноти с номинална стойност от един квинтилиона пенго, това е 10 на 18-та степен. Такава е била инфлацията след Втората световна война.

Метрополитен Синсинати е недостроен. Строежът му е започнал през 20-те години на XX-ти век, но не е бил завършен поради инфлацията.

Инфлацията в Зимбабве през декември 2007 г. е била в размер на  66 212% въз основа на годишната база.

През 2008 г. инфлацията се е задържала на рекордните 231 милиона процента. Година по-късно, властите са спрели да печатат пари, защото те нямали никаква стойност.

Устойчива дефлация, за разлика от инфлацията на товарите, която пада, за цялата история се наблюдава само в Япония.

За обозначаване на устойчивия ръст на цените на аграрните продукти е измислен термина агфлация, която е била фиксирана през 2006 и 2007 г. Смята се, че една от причините за превратите в арабските страни  е именно агфлацията.

През 1634 г на холандския пазар започнала истинска лаленомания.

В срок от две години пазарът се подхранвал от  ефективно търсене на редки сортове. Цената на една луковица можела да надвишава  стойността на един хубава дом.

През пролетта на 1636 г. холандците преминали на фючерска търговия с аса. На холандски аzen е условна единица за тегло на още не пораснали луковици.

На пазара излезли масово непрофесионални спекуланти и през зимата на 1636-1637 г. цените на акциите достигнали най-високата си точка. От ноември 1636 г. скъпи били не само редките видове, но и обикновените градински лалета.

През февруари 1637 балона на пазара за цветя се спукал. Смята се, че тази криза силно е засегнала икономиката на Холандия през XVII век.