Думата „Амин“ се използва в Стария завет и по целия свят в продължение на хиляди години.

„Амин“ е една от най-кратките думи в Библията, тя има само три букви на иврит – אמן. Но в същото време, тя е една от най-мощните думите на Библията.

Знаете ли какво всъщност означава тази дума в оригинал, на иврит?

„Амин“ в Библията е най-големият израз на съгласие. Казвайки „Амин“, имаме предвид много повече от просто „съгласявам се“.

Тази невероятна дума ни помага едновременно да изразим „благословен Господ“ и „аз съм съгласен“.

Например, в книгата на Еремия, пророка се съгласява с думите на Ананий: „Амин! Господ да направи така! Господ да изпълни думите, които си пророкувал“.

Какво е истинското значение на думата „Амин“?

Тази мощна дума идва от еврейски корен אמן (а-м-н), който е свързана с думата אֱמוּנָה (емуна), което означава „вяра“.

Интересно е, че „Амин“, се смята за прилагателно, описващо състояние и настроение.

Тази дума не е просто още едно „да“ или „не“. Когато човек казва „Амин“, той е в осъзнато съгласие, решение и вяра.

В Библията да имаш вяра не е просто да бъдеш духовно пробуден, но и напълно посветен на своята религиозна идентичност.

Не е изненадващо, че думата „Амин“ не е преведен на много езици, а е останала в оригиналната си иврит форма. Някои думите и значение са неразделни от езика иврит.

Виждате ли някаква връзка между думите: глава, начало, неделя, премиер-министър, Битие, Нова година?

В българския език те по никакъв начин не са свързани. Но ако погледнете превода им на иврит, веднага ще установите тяхното родство.

Помислете внимателно за значението на споменатите думи по-горе. Всички те са свързани с теми, които са в самото начало.

От главата започва нашето тяло, неделята е първия ден на еврейската седмица. Битие означава „в началото“ и т.н.

А сега нека да погледнем тези думи на иврит:

ראש, ראשון, יום ראשון, ראש ממשלה, בראשית, ראש השנה
Във всичките думи присъства едно и също съчетание от букви:  ראש!

Дадената комбинация от букви е ДНК на всяко разглеждано семейство от думи. Тя се нарича корен, на иврит – шореш.

Какво може да ни помогне, за да разберем смисъла на коя да е нова дума на иврит?

Когато срещаме нова дума, нужно е да определим корена ѝ. А той ще ни помогне да разберем смисъла на новата дума.

Навярно познавате библейската дума „Сион“, на иврит се произнася „Цийон“. Ако се задълбочим в оригиналния иврит, можем да научим такива подробности, които в превод просто са непонятни.

Първоначално Сион наричали Ерусалим. „Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим …“.

По-късно това име се прехвърлило на Израел. „И ще ви взема – един от град, а двама от род – И ще ви въведа в Сион!“

Освен това Сион е ивритското название на хълма в Ерусалим, който цар Давид отнема от евусейците и където е бил разположен Давидовия град.

Какво означава Сион на иврит?

Думата „Сион“ – צִיּוֹן (Цийон), произхожда от ивритския корен צ-י-ן (ц-й-н). В съвременния иврит, има много думи, получени от този корен. Една от тях е “лецайен”, която означава „посочване“ или „отбелязване“. Това значение прави Сион подходящо име за показване на едно от свещените места на земята.

Част от еврейската традиция смята Сион за духовна точка, от която е бил сътворен съвременни свят, намираща се в Светая Светих на храма.

Много хора знаят, че патриархът Авраам първоначално е бил с друго име – Аврам. В Битие, глава 17, Бог промени името му като част от една уникална церемония на завета.

Какво е значението на тази на пръв поглед незначителна промяна?

Името на Аврам се състои от две думи – Ав и Рам и означава „благороден отец“. Това е издигнато и възвишено име, но то звучи надменно и не подхожда за патриарха на новия народ.

От друга страна името Авраам съдържа думите Ав, Ра, и Ам, които са препратки към Божието обещание: „ще те направя баща на много народи“.

Изменението е съвсем малко, единствената разлика се заключава в една допълнителна ивритска буква ה, която се произнася като „а“.

Тази буква, която е поставена в средата на думата, превръща „благороден“ в „множество“. Влиянието от тази промяна е значително.

Акцентът не е върху индивидуалните отличия на един лидер, а на колективното величие на цялото множество.