Както в миналото така и днес, повечето статуи в човешки ръст, се отливат цели. Най-прецизният метод и най-широко използвания от древните майстори е „метода на изчезващия восък“.

Той се състой в моделиране на фигурата първо от восък около твърда сърцевина. Калъп от гипс или глина обвива завършената фигура и после всичко се нагрява и втвърдява, така че моделираният восък изтича отвътре.

Втечненият бронз се налива в кухината между сърцевината на статуята и вътрешността на калъпа. При отливането на статуи по този метод в египетските леарни от времето на Родоския колос са се използвали железни пръти, за да заздравят статуите и да задържат на място сърцевината им.

Апелес е един от най-големите художници на античността. Той живеел в Ефес по времето на Александър.
Александър избира Апелес заедно със скулптура Лизип и бижутера Пироготел, майстор по щамповането на образи върху монети, да извайват негови портрети. Тримата оформят и доразвиват героичния образ на младия цар.
В картината си в храма на Артемида Апелес изобразява доста находчиво Александър в позата на Зевс върху трон.
Легендата твърди, че когато Апелес показал за първи път картината, Буцифал, конят на Александър, разпознавайки царя изцвилил приятелски, докато самият владетел озадачено разглеждал творбата.
– Царю – казал Апелес, – изглежда конят има по-добро усещане за изкуството от вас.
Вероятно самият Александър не е бил наясно точно как иска да бъде изобразяван.

Младият италианец Матия Трита е по професия инженер, а също и добър механик.
Ето защо той знае добре да работи с метал. Скулпторите, които Матия извайва от проводници и метал можем да сравним ако не със статуите на Микеланджело, то поне с произведенията на „скулптор без страх и упрек“.
Между другото от мрамор се извайват статуи. С резец по мрамора се оформя всеки мускул на пластичното човешко тяло. Това не е така лесно, както изглежда. Винаги съм се чудила, как мрамора подава под пръстите на майстора и той създава своя шедьовър?
От глина се творят не по-малко красиви образи. За това разгледах и тела и метала в същия контекст. На когото му е дадено, му е дадено. На нас ни остава да се възхищаваме само на сътвореното.
В древна Гърция в епохата на класическите занаяти, работата на скулптора се е приемала за непристижна. Праха в работилниците им били цели камари. Брадите им били мръсни, както и всичко останало. Наричали ги презрително каменоделци.
Ако човек изпробва това….едва ли би говорил така…

На пълна жена с къс врат и едри черти на лицето подхождат обици като копчета. А на комбинацията висок ръст и лебедова шия, перфектно ще подхождат дълги обици с диаманти.
Колието добре се съчетава с деколте, а цялостен медальона на затворена рокля, но може да се срещне и обратното съчетание.
Брошките като единични цветя се носят от лявата страна, а по-масивните  обграждат врата. Ефирен шал може да се закопчее с ярка брошка. Такъв атрибут на талията е един екстравагантен вариант, разбира се ако модела на роклята го позволява.
Гривна се носи само на дясната ръка. Тя обикновено е украсена с камъни, определящи нейния център. Желателно е да се носи малко по-нагоре. Ако гривната се състои от отделни части, без голям брилянт, е необходимо да се пусне до самата китка на ръката.
Никога не слагайте по два пръстена на един пръст. Тънките диамантени пръстени се носят на безимения пръст, а тези с камъни над 10 карата могат да се носят на показалеца. Младите дами с тънки пръсти е по-добре да изберат един пръстен, с диамант 2,1 карата.
Необходимо е да се съчетава украшението с избраната дреха. Претрупването с повече атрибути, като 3-4 пръстена или две гривни, също не дава добър резултат.

Изкуството за направа на стъкло започва да се развива бързо от 200 г. пр. Хр. Днес има много стъклари в света, но такива като във Венеция няма никъде. Стъклото направено във Венеция е известно по целия свят със своята изисканост и безупречно качество.
За да се направи качествено муранско стъкло е необходимо да се нагрее силиций до течно състояние. Преди да се втвърди, стъклото е много меко. Именно това е времето, когато майсторът започва да извайва съответната форма.
Стъклото от пещта се поставя в специална тръба, която предварително е нагрята. След това стъклото се излива върху стоманен лист и му се придава форма. Стъкларят духа от обратната страна на тръбата за да предаде окончателната форма на фигурата.
За да се създадат и добавят малки детайли към всяко произведение, се използват специални пинцети. След като стъклото се охлади,  може да се види окончателният му цвят.
За да бъде стъклото идеално гладко, стъкларят използва специална лопатка, с която изравнява повърхността му. След изготвяне на желаната форма, стъклото се оставя да изстине до стайна температура. Колкото повече се охлажда толкова по-яко става.
Стъклото може да има различен цвят, за целта му се прибавят различни материали. Например, за да се получи тъмно зелено стъкло се добавя мед, а за да стане синьо кобалт…..
Веницианската техника за производство на стъкло е известна по целия свят. Тя се използва и в другите италиански градове и някои страни на Европа. Производството на стъкло е много дълъг и труден процес, за да се научите на него са ви необходими доста години.