За всекиго по нещо

В южната част на Норвегия има много малки ферми. И във всяка ферма има магазин, в който се продава всичко, което се произвежда във фермата. Тук можете да намерите: пресни яйца, консерви и конфитюри, зеленчуци, картофи и всякакви видове плетива за деца.
Интересното е, че в магазина няма продавач.
В един от ъглите на магазина има калкулатор, чрез който можеш да изчислиш колко дължиш. Близо до него има кутия с пари, където ти оставяш тези, с които плащаш това, което си взел, а до нея има чугунена кутийка, от която можеш сам да си вземеш рестото.
Тук никой  не би злоупотребил с доверието на стопаните. Те нямат време да стоят в магазина, защото работят на полето.
Едва ли ще видите такъв магазин някъде. Въпреки, че някой ми спомена, че подобно нещо съществувало в кантоните на Швейцария.
Питам се: „Може ли да съществува такова нещо у нас?“
Това не е фантастика, а реалност. Осъществяването на такъв вид магазини е възможно, само ако хората са честни и не биха направили на другите това, което не желаят да им се случи на самите тях.
Къде изгубихме, чесността, добротата и любовта? Защо ги заменихме с алчност, корупция и омраза?

Какво е това? Еко списание ли? Или малко компютърна обработка? Не, това е реален случай.
Агнес Денес е художничка от унгарски произход. Нейното творчество е жизнерадостно и разнородно. То е свободна импровизация на концептуализъм и ленд арт.
Нейното изкуство е дематериализирано.
Най-известният й проект „Житно поле – Конфронтация“ започва през 1982 г., когато тя засажда пшеница на участък за отпадъци в долната част на Манхатан, на две пресечки от Световния търговски център, с изглед към Статуята на Свободата.
Двеста камиона с боклук били откарани и 285 бразди били изкопани на ръка. Семената също са засети ръчно. Получена е 1000 паунда здрава златиста пшеница.
Това житно поле от 2 акра е станало символ на идеята за предоставяне на храна и енергия за всички, за безгрижието и разточителството днес, за множеството екологическите проблеми в нашето съвремие.
Това наистина е предизвикателство за всеки, който се занимава с нещо банално.
Гледам снимката на тази жена и разбирам, че многото не е толкова важно, но да се живее и жъне спокойно на място обградено от машини, автомобили, високи сгради и много шум е вече напредък.
Това може би ни напомня, колко много губим в този механизиран и забързан свят.

Хората са трудолюбиви. Всеки упражнява някаква професия. Много от тях са доста популярни, но има и такива, които не са оцелели в наши дни.
Например, така наречените плюещи.
Не става въпрос да се плюят едни други, за пари или от злоба, говоря за професия, която вече не се практикува в наши дни.
Плюещите са били сеячи на ряпа.
Тъй като ряпата има много малки семенца и обикновеният начин за посев не е подходящ за тях, трябвало да се измисли друг. Така се появили хора, които да плюят семената едно по едно.
Тази професия била много популярна и ценена в Русия.

На 30 километра югозападно от испанския град Алмерия може да се види необичайна по размери оранжерия, заемаща площ около 26 хиляди хектара. Тук се отглеждат тонове домати, краставици, чушки, тиквички и други селскостопански култури, наполовина удовлетворяващи нуждите на Европейския съюз със свежи плодове и зеленчуци, които попълват хазната на Алмерия с 1,5 милиарда долара годишно.
Преди 35 години този град в югоизточната част на Испания е бил съвсем различен. Там е било горещо и сухо, като в пустиня. Падали около 200 мм валежи. Никой не е могъл и да си помисли, че на тази пустинна земя може да се получи висок добив. Но тук били докарани тонове плодородна земя и били инсталирани хидропонни системи, които спомагали за ефективно „преобразуване“ на водата и торовете в културите. Появили се парникови ферми и големи земеделски компании.
Условията за работа в парниците съвсем не е комфортна, тъй като температурата надхвърля 45 градуса. За това земеделските производители използват низко квалифицирана работна ръка от Африка и Източна Европа. Приходите на работник са около 36 евро на ден.
Изграждането на такъв голям брой оранжерии има положително въздействие върху местния климат. Вина за това има относително голямо отражение на покривите. Тук в „оранжерийния град“ средната годишна температура се снижава, макар и едва забележимо.

Трудно можете да намерите човек, който не обича диня. Сочни и сладки, те са отлично спасение от знойния пек. Всеки си мечтае да си отгледа сам диня. За целта е необходим определен климат. В някои части дините изобщо не растат или стават съвсем малки.

Представете си, че имате малка леха и всички необходими условия за отглеждане на дини. Но ние няма да отгледаме обикновена диня, а такава с квадратна форма.

Всичко, от което се нуждаем са семена и специална квадратна форма, за предпочитане изработена от пластмаса. Е трябва и много вода.

Ако мястото не е подходящо за отглеждане на бостан, намерете си такъв сорт, който добре да вирее на него.

Пластмасовата форма не трябва да надвишава 20Х20 сантиметра. В случая трябва да се осигури добра вентилация на въздуха и достъп на слънчевите лъчи, за да узрее динята добре. От тук следа, че на пластмасата не подхожда тъмен цвят. Желателно е формата да е здрава, за да противодейства на растежа в нежелателна посока. Най-добре е вашият контейнер да бъде от няколко съставни части, които лесно могат да се разглобяват. Това ще ви улесни, да го използвате и следващата година. Не забравяйте, че в горната част трябва да има отвор за дръжката на динята.

Първо си направете разсад от семената. Когато на растението се появят първите 4-6 листа, можете да го присадите, където няма сенчести дървета. Земята предварително трябва да се натори.

Отглеждането на дините е просто. Трябва да ги поливате често с вода и да ги покривате,ако нощите при вас са студени. Когато динята стане колкото топка за тенис, трябва да се премести в по-рано приготвената форма. В тази форма можете да слагате и други плодове. Всичко зависи от вашата фантазия!

Американският художник Уилям Лемсон  предложил интересен „сладък подход“ за оформяне на оранжерии. Той поискал стъклата да са от карамелизирана захар.
Разположена на върха на хълма Сторм Кинг, намиращ се в северната част на Ню Йорк, цветната оранжерия прелива във всички цветове на дъгата.
Лемсон превръща захарта в твърдо покритие като я нагрява до висока температура.
Всичките 162 прозореца са покрити със захар. Порцията захар за всяко прозорче се нагрява до определена температура. След това се прилага към лист нагрят до същата температура, за да се избегне напукване на стъклото, а отгоре се полива с още един лист, което помага на захарната стена да се запази колкото е възможно по-дълго.
Всички растения произвеждат захар чрез фотосинтеза, а растения във вътрешността на парника ползват светлина процеждаща се през захар, това е един вид цикличен процес.
За сега оранжерията е пусната експериментално. В нея растат три вида миниатюрни цитросови дървета.
През топлите месеци от всяка страна могат да се отварят панели с размер 1,52х2,44 м, за да се позволи на естествената вентилация да регулира температурата, а зрителите свободно могат да влизат и излизат от оранжериятаея.
В допълнение към необикновената декорация на парника са създадени части под формата на листа, в които порите се отварят и затварят по необходимост, помагайки да се регулира температурата на растенията.
През зимата прозорците се затварят, за да се съхрани топлината в парника.