За всекиго по нещо

Разработен е велокултиватор с педали за оран. Без мотор и бензин, посредством два педала, подобно на велотренажьор, велокултиватора ще оре земята на дълбочина от 10 до 20 сантиметра. Той не разпръсква почвата, а създава оптимална структура на горния почвен слой.
Култивацията се извършва със скоростта на бърза лопата.
В сравнение с мотокултиватора ергономическата схема на велокултиватора намалява интензивността на труда, премествайки натоварването на оператора от ръцете и гърба към мускулите на краката.
По този начин се използва тежестта като фактор и се създават физиологични условия за ползотворна работа.

В долината на Нил, може би в бъдеще ще се появи плаващ град. Студентите от Нант са авторите на този проект. Те са предложили модулни плаващи съоръжения.
Проектът е наречен Хидрополис. На плаващи съоръжения, ще се поставят селскостопански съоръжения, различни предприятия, жилища за хора и генератори.
От древни времена, долината на Нил се наводнява, което предизвиква напояването на земята. Това давало възможност на нея да се отглеждат растения. Естествено, нашите язовири са коренно различни от „древните“. Но това, което са разработили студентите от Нант е доста оригинално.
Когато има прилив, нищо няма да се потопи, а ще се издигне заедно с водата.
Проектът печели конкурса организиран от фонда „Жак Ружери“.
Преди построяването на язовир Асуан, долината на Нил се е наводнявала по естествен начин. Във водата се появяват хранителни вещества от Нил, така водата става идеална за напояване.
Естествено, трябва да се вземе в предвид, язовирната стена. Тя може да нанесе и смъртоносни последици, защото тя частично изменя екосистемата. Кал се натрупва върху язовирната стена, освен това отложените по нея морски соли допринасят за ерозията ѝ.
Именно проектът Хидрополис ще реши проблема с калта и солта. В рамките на проекта, езерото Насър, вероятно ще бъде разделено на модули, които ще бъдат разположени на 200 метрови водохранилища. Този плаващ град ще защитава язовирната стена, която ще действа като бариера.
Язовирът е отворен по време на сезона на проливните дъждове и наводнението ще осигури на земята необходимите хранителни вещества. В резултат на това системата е много с по-високо качество, отколкото преди. А също така района ще се предпази от наводнения.
Предстои да видим как този проект ще се реализира в живота.

Ученият Тихо Хофман от Виенския университет смята, че човек скоро ще бъде изправен пред нова екологическа заплаха – нанопестициди.
Тези вещества на основата на наноматериали са предназначени за борба с плевелите и болестите по селскостопанските култури.
Нанопестицидите вече са на пазара и са представени от широка гама продукти. Хофман предупреждава, че използването на нанопестициди е свързано с мащабното им освобождение в околната среда. Въпреки, че някои от тях са одобрени за използване, тяхната безопасност за човешкото здраве и околната среда все още са под съмнение.
От една страна, нанотехнологията има огромен потенциал и може да революционизира селското стопанство. Агрохимичната лаборатория активно разработва нови видове на нанопестициди, които са много ефективни и изглежда да са по-малко токсични в сравнение с традиционните химикали.
Въпреки това, нанопестицидите могат да създадат нови видове замърсявания, което се разпространява над огромни територии и те ще бъдат много трудни за премахване. В историята има много примери, където новите технологии впоследствие създават нов тип замърсяване, което причинява разрушаване на екосистемите и различни болести при хората. Най-известният пример са въглищата и петролните горива, които днес са причина за глобална епидемия от заболяване на белия дроб и рак.
Много учени смятат, че с използването на наночастици в селското стопанство, може да повтори същата история.
И ако вредоносните изгорелите газове от автомобилите могат да се справят с прехода към други енергийни източници, то извличането на наночастици от почвата и водата ще бъде много трудно.

Веднъж репортер попитал един фермер, дали би искал да сподели тайната за  царевица си, с която всяка година печелел награди във всички конкурси за качество. Фермера казал:
- Тайната се състои в това, че раздавам най-добрите си кочани царевица за засяване на съседите си.
- Защо давате най-добрите си зърна на съседите, ако те заедно със вас участват във всички състезания и са ви конкуренти?
- Виждате ли, – усмихнал се фермера, – Вятърът носи цветен прашец от моите полета към тези на съседите и обратно. Ако сорта у съседите е много по-лош отколкото при мен, много скоро моите посеви ще се влошат. А как всеки се грижи всеки за своите култури, това вече е друг въпрос.
Същото се случва и в живота на хората.Този, който иска да бъде успешен, трябва да се грижи за ближния и да му помага да успее. Защото, колкото по-добре живеят хората около теб, толкова ти е по-добре и на теб. Ние всички сме свързани помежду си в този свят.

Учените са измислили как да накарат растенията да се развиват по-бързо и да носят плодове през цялата година. В природата съществуват циркадните ритми, дължащи се на промяната на деня и нощта, както и биохимични, физиологични и поведенчески процеси в телата ни. Цикличност от 24 часа на вътрешния часовник е не само при хората, но и при животните и растенията.
Изследователи от Йелския университет са идентифицирали ключовия генетичен механизъм, който кара циркадния часовник да работи. Става въпрос за култура, която ще расте целогодишно независимо от територията.
Растенията имат  сутрешни и вечерни гени, които потискат в зависимост от времето на деня. По този начин те завършват 24-часов цикъл. Главна роля в потискането играе нощния ген DET1. Авторът на изследването Сан Лау казва, че растенията, които произвеждат по-малко от DET1, цъфтят по-рано, поради по-бързо им „тиктакане „.
Фермерите често се оплакват от ограниченията на сезона: лято било недостатъчно, зимата пък дълга. Учените твърдят, че решаването на този проблем е въпрос на време.
След като са разбрали циркадния ритъм на културите, изследователите ще отделят картофи, който ще дават реколта по всяко време на годината, и навсякъде по земята.

На запад в САЩ е направено проучване за влиянието на вятърната енергия върху отглеждането на царевица. Получените резултати могат да се приложат навсякъде, въпреки че метеорологичните условия и култури могат да бъдат различни.
Един от най-очевидните начини, по които вятърни турбини могат да помогнат на селското стопанство, е разместването на въздуха, което води до това, че култури получават повече въглероден диоксид.
Освен това, принуждавайки въздуха да се движи турбината може да намали размера на роса по листата през нощта. Това ще помогне за намаляване на броя на заболяванията, особено тези, които са причинени от гъбички. Изменението на климата ще доведе до повишаване на влажността.
Има и друг благоприятен фактор. Тъй като турбината раздвижва въздуха и намалява скоростта на вятъра, нощите ще бъдат по-топли, няма да има слани, а дните ще са прохладни. Традиционно, за да се постигне такъв ефект по крайщата се садят дървета.
От друга страна, топлите нощи ще доведе до увеличаване на изпарението, т.е. повечето въглерод абсорбиран през деня ще се отдава през нощта.
Като цяло изследователите се надяват, че крайният ефект ще бъде положителен, независимо от сложните и еднозначни множество аспекти.
Днешните турбини обикновено са разположени на височина от около 80 м. Най-силната част от „събуждането“ на вятъра е около две или три височини на вятърни турбини. Турбулентността се разпространява заедно със тези потоци. Къде и при какви обстоятелства последните достигат земята, остава да се види.