В Япония персонала на един аквариум ще научат белия кит да рисува в рамките на есенните арт програми за посетители.
Животните, живеещи в аквариума на парка за развлечения Yokohama Hakkeijima Sea Paradise ще покажат своето майсторство с помощта на специално адаптирана за тяхната анатомия четка, която те удобно ще държат в устата си.
Треньорът обучава белите китове да рисуват картини с теми от реалния живот. Животните ще демонстрират своите успехи в живописта всеки ден. Шоуто с тях ще се провежда веднъж на ден през седмицата и по два пъти в събота и неделя. За сега се планира да се обучат три животни – две женски и един мъжки екземпляр.
Белите китове са вид зъбни китове. Те фигурират в Червената книга. Някои се противопоставят против обучението на китове и делфини за различни аквариумни шоута.

Когато наблюдаваш красиви животни, твърдят, че се стимулира центъра на удоволствието в мозъка, както когато ядеш нещо, което обичаш или се занимаваш с неща, които са ти приятни. Тогава защо е необходимо да купуваш незаконни наркотици, скъпи цигари и алкохол? Запознай се с едно невероятно мило животинче.Невероятно животно, което трудно можеш да видиш.

Червените панди имат много малко общо с техните братовчеди – монохромните огромни панди.
С пухкава опашка опръстенени като на миеща мечка, остри уши, червеникаво-кафяв цвят и къси крака, тези дървесни животни  много трудно се поддават на класификация.
От тях в природата има много малко. Те са много срамежливи, така че е голям успех, ако успееш да ги срещнеш.
За да ги видите, най-добре е да посетите един от научно-изследователските центрове за панди в Китай.

Погледнете внимателно тази снимка! Какво ще спаси света от безсърдечието, безразличието и жестокостта? Добротата!
На тази снимка са 12-годишният ученик Вадим Велегуров и неговия необикновен приятел врабчето Аби.
Малкото осиротяло още неопитно птиче Вадим намерил близо до дома на своята баба и буквално го спасил от сигурна смърт. От тогава те са неразделни приятели.
Момчето взима на разходка своя пернат приятел, храни го даже подавайки храна от устата си. Укрепналият Аби отговаря с любов и доверие на своя спасител.
Трябва да отбележим, че опитомяването на врабци е много рядко явление. Такива птици попадайки в плен, бързо умират.

Изглежда калмарите не са само вкусен деликатес. Учени от Калифорнийския университет са намерили начин да превърнат хлъзгавия морски обитател в съставна част от маскировъчна тъкан.
Използвайки структурен протеин наречен рефлектин, открит в калмарите, на изследователите им се е отдало да оформят уникално светлоотражателно покритие, което ще помогне на човек напълно да се слее с околната среда. Това е първата стъпка при създаване на ефективна невидима броня.
В природата рефлектинът е незаменим за съществуването на калмарите, тъй като протеинът помага на калмара да променя цвета си и да отразява светлината, за да избегне нападението на хищниците.
Когато протеинът се изолира и се отгледа в бактериална култура, той създава тънък слой, който имитира кожата на калмара. Той може да променя цвета си и да отразява светлината.
Това помага на материала да изчезва и да се появява във зрителното поле при използване на инфрачервена камера.
Това откритие мотивира учените да открият други естествени материали за създаване на невидими покрития. Основната идея е сега да се създадат дрехи, които да променят шарките и цвета си в зависимост от околната среда.

Зъбчатите предавки синхронизират движението на крайниците, а това дава възможност да се правят дълги скокове и насекомото да се вдига от земята със скорост до 4 метра в секунда.
При наблюдение с микроскоп и снимане с високоскоростна камера, правеща 5000 кадри в секунда, се видяло, че предавките заедно се завъртат при подготовка на насекомото за скок в този момент, когато неговите крайници се отблъскват едновременно от повърхността.
Всяка част се състои от два полукръгли сегмента с дължина около 400 микрометра съдържаща 10 или 12 зъбци. Радиуса на сегмента е около 200 микрометъра. Освен това две трети от окръжността изпълнява ролята на зъбчата предавка. Хлабината на механизма е толкова малка, че синхронизацията на движението не надминава 30 микросекунди.
Според изследователите, да се достигне такава точност за сметка на нервните импулси в продължение на около една милисекунда физически е невъзможно.