На пръв поглед ракът богомолец е странно същество. Освен необикновения си външен вид и опасните оръжия за лов, той притежава удивително зрение. Различава 12 различни цвята, което е много повече, отколкото при човека.
Неочакваното откритие е направено от американски учени, когато се изяснило, че на клетъчно ниво някои от светлочувтвителните рецептори на ракообразния хищник се състоят от „слънцезащитни съединения“.
Оптическата система на фасетните очи на животното му дават възможност да вижда ултравиолетовия спектър. Шест вида светлочувствителни рецептори на рака богомолец функционират не, както рецепторите на човека.
Специални ултравиолетови филтри блокират светлинните вълни, повишавайки светлочувствителността на очите на рака. Изследователите са изяснили, че тези филтри се състоят от така наречените микоспорини, подобни на аминокиселините. Тези съединения влизат в състава на екзоскелета на морските животни и ги защитават от вредните лъчи на слънцето. Това „естествено средство за тен“ поглъща ултравиолетовите лъчи и не им позволява негативно да влияят на организма. При рака богомолец аминокиселините също поглъщат лъчението, но с различна цел.
Според Михаел Бок, един от авторите на проучването от университета на Мериленд в Балтимор, не е ясно защо ракообразното има такава сложна оптична система с голям брой рецептори. Учените се шегуват, че за да си предствим действието на ултравиолетовите филтри в очите на рака богомолец, трябва да си сложим очила с червени лещи. Но и тогава картината няма да е пълна, защото има голяма разлика във възпроизвеждане на изображенията.
Раците богомолци използват своето зрение за навигация  ловене на малки рибки, миди и ракообразни. Тези хищници имат тяло дълго 34 сантиметра и остри захващащи крака. Живеят в тропическите и субтропичените морета и често са обект на риболов.

Митко се погледна отново в огледалото.Той стигна до някаква яснота в мислите си. Разбираше, че не може да бъде друг и оцеляваше, благодарение на тези, които му бяха оказали доверие.
В този момент през прозореза влезе врабче. Врабче като всяко друго доверчиво и гладно. Паникьосано то започна да търси изход стремглаво със всичките си сили.
Тъй като вземаше стъклата на двукрилите прозорци за изход, удари главата си няколко пъти в тях. Полетя към тавана сторил му се като бял облак и го окървави от раните придобити от предишните сблъсъци.
Димитър беше хладнокръвен във всичко, което вършеше. Скочи да помогне на врабчето, но разбра, че това е безнадежна работа.
Птичето разбираше, че се блъска в илюзиите си, но това не му помагаше да намери естествения изход.
То се уплаши още повече и само случайният му безумен опит се овенча с успех.
Окървавено, с писък опианено от щастие, врабчето отлетя към свободата си.

В индийския щат Утар Прадеш активисти на благотворителна организация за спасяване на дивите животни спасили от плен слон на име Раджа. Стопанинът му много жестоко се отнасял с него. Когато слонът бил освободен се разплакал.
Стопанинът на Раджа държал слона във верига със шипове. Той биел и унижавал животното жестоко. Слонът всеки ден бил принуждаван да се покланя на минаващите. Неговата храна се състояла от подаянията на зяпачите и намереното в боклука на тротоара.
От съдбата на Раджа се заинтересували зоозащитниците. Когато активистите най-накрая успели да освободят слона от неволята му, от очите на животното потекли сълзи.
Слоновете живеят около 60-70 години. Животното се счите вече за възрастно, когато стане на 20 години. Когато става дума за домашни слонове, неговата „трудова дейност“ започва от 16 години и завършва най-много до 40.
Слоновете в робство рядко оцеляват до зряла възраст. Средната продължителност на опитомен слон и слон живеещ в цирка е около 25 години.

Американецът Джастин Арнолд забелязал в околностите на Тампа двуглав алигатор. Хищникът е бил видян на брега на река Хилсборо.
Джастин разкарвал кучето си, когато видял, че група хора разглеждат нещо на брега. Когато приближил видял двуглав алигатор.
Когато съобщили на местното подразделение на комисиата по контрол и защита на дивата флора и фауна, там не се изненадали много. Обяснили, че това са еднояйчни близници, които са мутирали и това било доста често срещано явление при влечугите.
В достоверността на снимката се усъмнил професорът зоолог от университета във Флорида Френк Мазоти. Според него подобни мутации наистина се срещат в природата, но е невъзможно такива да оцелеят по-нататък.
Трябва да отбележим, че науката признава съществуването на такива двуглави същества. Например, в Испания била хваната двуглава змия. Друго подобно влечуго се продавало от американски терариум.
Необикновените животни привлекли доста внимание. Например, двуглава костенурка от Тексас има своя страница във Фейсбук.

Самото име на това необичайно животно говори само за себе си. Неговата родина е Турция столицата, на която по-рано се е наричала Ангора.
Първоначално тези красиви животни били откарани във Франция. Там те предизвикали голям фурор. Модата  свързана с тях се разпространила по целия свят. И ангорски зайци започнали да се развъждат навсякъде.
Тези удивителни животни имат невероятна кожа, дължината на косама ѝ може да достигне до 80 сантиметра. Козината е нежна и мека. От нея отделят и обработват ангорската вълна, която е много известна по света.
Теглото на заекът е около 6 килограма, живее до 7 години, козината може да бъде в 12 различни цвята, но основно е бяла.
Тези животни имат черно само на носа, ушите и лапите, а всичко останало е бяло.
Ангорският заек се отглежда и като домашен любимец. Той е много мил, игрив, активен и добър.