Второто по големина животно след слона скоро ще изчезне. В резерват на Кения е умрял, вероятно последния мъжки представител на северния бял носорог, способен да се размножава.
На Земята са останали шест животни от този вид, почти унищожени от бракониерите в Централна и Източна Африка. Роговете на тези животни много се ценят в китайската народна медицина.
Животно на име Съни, родено през 1980 г. в чешкия зоопарк Двур-Кралове е починало от естествена смърт. Това е единствения зоопарк, където се е родил в плен представител на този подвид.
Северният бял носорог е подвид на бялия носорог. Представители на друг, едноимен с подвида, живеят на юг в Африка. Той е много по-малък от северните си събратя, а популацията им е значително по-голяма.
През 2009 г. са пуснали два мъжки и две женски, отглеждани в Чешката зоологическата градина. Експертите се надявали, че женските полови хормони ще се нормализират в дивата природа, но опитите за чифтосване дори и със странична помощ не успели. Семето на мъжките носорози от Двур-Кралове, се съхраняват в Института за зоологически изследвания на дивата природа Лайбниц в Берлин.
Двойка носорози, които не могат да дадат потомство, поради напредналата си възрат, живеят в зоопарка в Сан Диего. Друга стара женска живее в Двур-Кралове.

Тази риба  се нарича още и лентова риба. Тя е разпространена в топлите води на световния океан на дълбочина 1 километър. Това е най-дългата риба от всички известни. Своето име е получила заради плавника около главата си, който напомня на корона. Често се среща между херингите, от там идва името ѝ – кралска херинга.
Външният вид на тази риба е малко необичаен. Тя по- скоро прилича на морска змия. Но ако я поразгледаш по-добре, ще съобразиш, че пред себе си виждаш риба. Дължината на тялото ѝ достига 10 метра, тънко е около 5-10 см и тежи повече от 250 кг. За нейното съществуване учените са узнали през 1771 година.
Кралската херинга рядко се среща в природата. Тя е малко изучена. Известно е, че този вид риба се издига от дълбочините на океана в краен случай, ако е ранена или очаква да умре. Тя няма зъби. Храни се с по-малки животинки, като планктон и скариди.
Най-дългата кралска херинга, която е попаднала в Книгата на рекордите на Гинес е дълга 11 метра. Това е рекорд за дължина сред всичките риби на планетата.

Моряците, които пътуват до Бахамските острови, се сблъскват с невероятен феномен – плаващо прасе по протежение на крайбрежието на остров Big Major Cay.
Този остров е рай за прасетата, които по цял ден се наслаждават на белите пясъци, а когато огладнеят, отиват да търсят храна по много оригинален начин.
Виждайки туристи прасета смело се хвърлят във водата и плуват до лодките, надявайки се да получат нещо вкусно.
Прасетата са наистина интересни, различни по цвет, а престоя им във водата ги прави по-чисти.
Няколко поколения от свине, са отглеждани в такива условия, за това още от малки са свикнали с водата, а с времето стават добри плувци.

Паяжината е много лепкава, нишките ѝ са покрити с тънък слой лепило.
Интересно, защо паяците не се залепват за нея?
Краката им са покрити с тънки косъмчета. Когато паякът стъпва на мрежата си, се докосват косъмчетата му, а не крака му, а това съществено намалява повърхността на допир.
Освен това, на повърхността на косъмчетата има вещество, което намалява лепкавостта.
Когато паякът пробягва по паяжината си, лепилото се стича по косъмчетата и краката не се залепват.

Зъби в стомаха? Мислите ли, че може да съществува такова нещо?
Представете си, в Индия, Африка и Индонезия, живее доста необичайно животно панголин, това е вид мравояд.
Той прилича на гущер, тялото му е покрито с люспи. Но всъщност това животно няма никаква връзка с влечугите.
Панголинът е бозайник. Дължината му е между 30-88 см без опашката, с нея е два пъти по-дълъг. Тежи 4,5-27 кг. Роговата му обвивка е остра и подвижна. Ако острите ѝ върхове се протъркат се заменят от нови.
През деня се крие в дупки и кухините на дърветата. При най-малката опасност панголинът се свива на кълбо. Да го развие може само голям хищник като тигъра.
Пандолинът яде мравки и термити, които хваща и бързо поглъща. Едва в стомаха му се извършва процеса на дъвчене. Там се намират няколко реда рогови зъби. Те се задвижват от силни мускули и нашият „гущер“ дъвче едва след като е погълнал храната.
За съжаление от този вид животни са останали много малко на брой. Хората ги ловят заради екзотичния им вид, роговете и за храна.
За защита използват течност от аналните си жлези, която има неприятна миризма. Тя е достатъчно силна, за да изгонва враговете.
При панголинът зрението и слуха са слаби, но обонянието е отлично.