„Да не следваш множеството да правиш зло, нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш правосъдието, нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му“.

Често се влияем от външния свят и ставаме егоистични. Някои умишлено отстъпват от правдата поради завист или презрение към бедните, слабите и чужденците.

Други са твърде заети или прекалено егоистични, за да подадат ръка за помощ на тези, които се нуждаят.

Божието Слово ни напомня, че ние сме отговорни за това, нашето общество да стане справедливо, а хората честни..
Ние имаме отговорност да помагаме за разкриване на несправедливостта, която виждаме, да помагаме на слабите.

Трябва да помним Божията милост, която ни е освободила от унинието на живота  във този враждебния свят и ни направила Божии деца.

Не отстъпвайте от правдата!

Колкото и странно да звучи и тази „вяра“ може да бъде сляпа. И тя е такава, когато без всякакво изследване се приема с доверие от признат авторитет. Това, че човек я е приел, не означава, че тя е истина или лъжа.

Нещо повече, както вярващите, така и атеистите могат да проявят ограниченост и нежелание да знаят каквото и да е, което теоретически може да подкопае техния мироглед. Това не е особеност на вярата или атеизма, а на човешката психология. За нея даже има специален термин: „склонност да утвърждаваш своята гледна точка“.

От цялата налична информация, хората са склонни да изберете нещо, което се вписва добре с техния вече установен мироглед и игнорират или отричат факта, че то не съответства.

Интелектуалното търсене, способността да се усъмним в своите позиции, откриването на нови данни и всичко, което противоречи на „сляпата вяра“, не е задължително да доведе човека до атеизма.

 Хората винаги търсят обяснение, те постояно се интересуват: „Защо тези неща се случват в живота ни?“

Бог не ни дава обяснение и защо да ни го дава?

По този начин той ни изпитва, дали ще му се доверим или ще искаме отговор с нашето настойчиво: „Защо?“
Бог не ни дължи обяснение. Дори и да ни го обясни, ние няма да го разберем.

Но дори и да получите някакво обяснение, това няма да отнеме болката ни. Няма да знаем повече за нещата, които се случват с нас, докато не отидем от другата страна, когато напуснем това тленно тяло.

Бог няма да ви даде обяснение, но ще ви тества.

Спомнете си, когато сте държали изпит с тестове какво се е случвало? Учителят мълчи, а вие трябва да попълните мълчаливо теста си.

Когато Бог мълчи, Той тества нашата вяра. Проверява дали желаем да се откъснем от контрола Му или още по-здраво ще се държим за Него.

На нас не ни е нужно Божието обяснение, а Неговото присъствие.

Ваалам, като пророк, е бил длъжен много внимателно да се отнася към Божията воля, която му се открива.

Изглежда, че Бог е разрешил на Ваалам да отиде с пратениците, но после Ангел му прегражда пътя.

Какво означава това?

Ако пророкът винаги честно е търсел Божията воля или просто е гледал напред с духовните си очи, обръщайки се към своя Бог, не би се положил на такава опасност и не би саркастично сравнен с магарето.

Личността е това странно и неуловимо нещо, което ни прави различни едни от други. Не винаги напълно разбираме нашата личност  в пълнота. Тя е като остров посред морето, който може да се окаже връх на планина.

Нямаме представа за бездните таящи се в нас, за това не можем да се оценим правилно.

Първоначално ни се струва, че това е по силите ни, но след  това разбираме, че само Един ни разбира и това е нашия Творец.

Личността е характеристика на духовния човек, а индивидуалността на плътския.

Когато човек е посетен от Божията любов или Неговия Дух, той се преобразява и не държи повече на своята индивидуалност.

Ако отдадете правата си на Бога, вашата същност ще реагира на Създателя ни.

Исус Христос освобождава личността и индивидуалността се трансформира в любов и лична ангажираност към Него.