Млада жена водеше малко момченце за ръка. Магазина бе препълнен, но тя упорито дърпаше рожбата си, която питаше:

– Мога ли да взема това?

А след това упорито настояваше:

– Моля те? Моооооооооооляяя!

Молбата на детето се бе превърнал в крясък.

То знаеше, че ако вдига шум, майка му, за да се отърве от крясъка му, може и да му го купи.

Но тя бе упорита жена и влачеше към изхода крещящото дете.

Дразнещо е, нали? Защо децата го правят?

Защото работи, макар и не винаги, зависи от родителя.

Така и понякога хората се молят за нещо веднъж и смятат, че това трябва да е достатъчно.

Нека вземем за пример от това дете. Не да бъдем хленчещи и досадни, а постоянни, да искаме и да продължаваме да искаме с вяра.

Какво става , когато поискаме и не го получим? Ние се обезсърчаваме.

Когато не го получиш веднага, Божият отговор не е „Не, не можеш да го имаш“, а вместо това е „Не, още не е готово“.

Ами ако ти още не си готов за това? Или какво, ако е „Имам нещо по-добро за теб“?

Би ли променило начина, по който се молиш, ако осъзнаеш, че това не е правилният начин, точното време или правилното нещо за Него да каже „да“ на тази молитва?

Бог не е нашият вълшебен джин в бутилка, който само чака да натъркаме Неговата вълшебна Библия с няколко подбрани християнски звучащи думи. Бог е толкова много повече от това.

Не се сърди на Бог като детето в магазина, но следващия път, когато се молиш, не забравяй, че постоянството е ключът към побеждаващи молитви.

Магда бе скоро родила. Щяха да я изписват.

Очакваше цветя, а защо не и изненада!?

Но съпругът ѝ я срещна с горчиво признание:

– Трябва да се разделим. Аз обичам друга жена.

Тя бе травмирана дотолкова, че не можеше да се радва на малката си дъщеря.

Обляна в сълзи, я завари приятелката ѝ Надя.

– Аз бях неговата избраница. .Изрекохме обети. Щяхме да отгледаме деца, а по-късно да имаме внуци. Казахме си, че няма да се развеждаме, както е станало в нашите семейства. Е, сега вече няма да остареем заедно, – каза тя на приятелката си

Надя я слушаше съчувствено. Накрая тя я погледна и каза:

– Маги, ти искаше така да изглежда така животът ти, но е време да предадеш всичко на Бог и Той да ти даде нова представа за бъдещето ти.

– Права си, – съгласи се Магдалена, – наистина плача за живота, който си бях представяла. Ето какво става, когато мечтите ни и очакванията ни са разбити от житейски разочарования.

– Разбери, – усмихна се Надя, – най-добрата визия за живота ни е тази на Бог. Ако Му предадем напълно живота си, Той може да направи несравнимо повече отколкото искаме, мислим или да си представяме.

И двете се прегърнаха.

Трифон гледаше от високо на всички около масата и заяви:

– Едно от най-забележителните модерни медицински постижения е
трансплантирането на органи.

– Идеята, че може да се махне болното сърце от тялото на някой и да се трансплантира здраво сърце от тялото на друг, е невероятна за мен, – сподели Ирен.

– Няма никакви гаранции, че някой ще се промени след физическа сърдечна трансплантация, – намръщи се Гошо.

– Какво искаш да кажеш? – попита Ицо.

– Ако тези хора са зли, егоистични или горделиви със старото си сърце, те вероятно ще бъдат такива и с новото си сърце, – поясни Гошо и добави, – може да продължат да живеят, но техният живот може да не е различен.

Бай Нено досега мълчеше и само слушаше, но реши и той да се изкаже:

– Ей, хора, Бог дава ново сърце, което е животопроменящо за нас. То ще бъде изчистено от греховете ни. Ние можем да имаме ново сърце само чрез саможертвата на Исус. И най важното е цената за тази духовна трансплантация вече е платена и вие можете да го имате.

Всички бяха навели глави, дори и надменният Трифон.

Спаска бе притеснена. Мъжът ѝ премина на пълно работно време в църквата, но заплатата му бе деветдесет процента по-малка от предишната.

– Тази ниска заплата ме плаши, – призна Спаска. – Знам, че съпругът ми е там, където Бог иска, но как ще се издържаме?

Един ден Спаска надникна в гардероба и откри, че старите ѝ ботуши вече за нищо не стават, а нови не можеше да си позволи.

Гледаше ботушите се отчайваше още повече.

Мислите и бързо препускаха в главата:

„Няма да имаме достатъчно. Какви пенсии ще получаваме тогава? Ще стигнем до просешка тояга“.

Докато тези мисли нацяло я събаряха, тя падна на колене:

– Исусе, вярвам, че можеш да снабдиш всяка наша нужда. Ти си нашият снабдител.

Докато изричаше тези думи, Спаска се почувства по-спокойна.

Час по-късно ѝ се обади приятелка:

– Моя позната се мести в друг град и иска да раздаде обувките си, а тя има твоя размер на крака.

– Изпрати ми снимка на обувките, – помоли я Спаска.

– Но те са петдесет чифта, – възкликна приятелката ѝ, – как да ги снимам.

Спаска се разплака. Не защото получи нови обувки, а защото Бог е верен и отговаря на всяка специфична нужда.

Бог вижда и твоята ситуация и Той е с теб в нея.

Точно както се грижи за небесните птици и полските цветя, Той обещава да осигури всичко, от което се нуждаеш.

Не се тревожи за утрешния ден. Довери се на Бог днес и му позволи да се погрижи за твоето бъдеще.

Ана обичаше да се разхожда в планината, която бе близо до тях. Когато тръгваше на поредната си разходка майка ѝ я предупреждаваше:

– Внимавай за змии.

Ана не се страхуваше от тях. Тя сама бе убила една. Бе видяла как други също убиваха змии.

При убиването на змията Ана бе забелязала нещо интересно.

След като змията беше убита, тялото ѝ продължаваше да потрепва до залез слънце.

– Главата ѝ беше смачкана и тя бе безсилна, но гърчещото се тяло на мъртвата змия беше достатъчно, за да ме държи на разстояние, – споделяше Ана с приятели. – Едва след залез слънце най-накрая щеше да лежи неподвижно.

От възкресението на Исус Христос сатана е победен враг. Главата му е смачкана.

Когато се стремим да се изкачим по-високо в нашата вяра, служба и познание за Бог това, с което се сблъскваме, е просто потрепване на неговото победено тяло.

Но идва залез!

Един ден потрепващото тяло на онази стара змия, дявола, ще бъде унищожено.