Никола бе вдигнал ръце и арогантно настояваше:

– Ако добрите ми дела надделяват над лошите, Бог по някакъв начин е длъжен да ги приеме.

Крум само поклати глава и попита:

– Какво носят такива като теб вместо жертвата на олтара?

– Добри дела, морал или филантропия, какво друго? – повдигна рамене Никола. – Това малко ли е?

– Нали няма прощение на греха освен чрез проливането на кръв? – повдигна въпросително вежди Крум.

– Кръв та кръв, какво си се захванал за нея? – размаха възмутено ръце Никола.

– Много хора не искат да дойдат на мястото на жертвоприношението, Кръста на Исус Христос, – отбеляза Крум, – защото той ги изправя пред собствения им грях и ги осъжда. Напомня им, че небесната порта е затворена за грешниците.

– Ако спазваш определени правила …., – започна неуверено Никола.

– Човек не може да се оправдае чрез закона, – наблегна на думите си Крум.

– Тогава как? – присви очи Никола.

– Кръвта на Исус е достатъчна, за да прости всеки грях. Тя очиства съвестта ни от дела, които водят към смърт.

Невен се чувстваше претоварен. Имаше усещане, сякаш въздух не му достигаше.

Когато сподели положението си с приятели, те му предложиха следното, за да избегне стреса:

– Излез в отпуска.

– Иди се консултирай с терапевт.

– По-добре си сръбни яката.

– Опитай с лекарства.

– Не, по-добре се позабавлявай.

– А защо не започнеш нова романтична връзка?

Невен изпробва някои от тях, но за повечето се отказа.

То сам прецени за себе си:

– Не съм по-добре от преди. Натиска е отвътре. Кой може да го премахне?

Петър чу терзанията му и го посъветва:

– Само Бог има силата да премахне напрежението отвътре. Обстоятелствата ти могат да останат същите, но поне по-спокойно ще дишаш.

– Интересно, – вдигна глава обнадежден Невен.

– Той може да ти даде мир и почивка, като същевременно предлага на живота ти ново измерение.

– Какво трябва да направя? – попита Невен.

– Просто Го попитай.

Един лъв приближил до стадо овце.

Той много се изненадал, когато видял сред тях друг лъв.

– Вероятно е отгледан от овце, – казал си лъвът. – блее като овца и тича като тях по поляната.

Когато лъвът в стадото забелязал другия, целият се разтреперал от страх.

Новодошлият лъв попитал:

– Какво правиш тук с овцете?

Вторият му отговорил:

– Аз съм овца. Къде другаде мога да бъда?

– Какво, а не – възразил първият лъв. – Ела с мен да ти покажа!

Той завел втория лъв до езерото и казал:

– Виж!

Когато видял отражението си във водата, той изревал силно и от този момент се променил напълно.

Стоян седеше пред чертежа и ступаните материали и леко се почесваше по главата.

– Ох, как ще се справя със всичко това? – питаше се той със съмнение.

То бе породено от мисълта натрапила се в главата му:

„Не, не можеш. Винаги се проваляш. Не си въобразявай, че този път ще успееш“.

А тих и нежен глас, който Стоян едва долавяше, му шепнеше:

– Можеш! Не се страхувай! Аз ще ти помогна.

Но нахалникът кънтеше в главата му:

– Бог те е изоставил. Не го търси.

Стоян беше поставен пред избор. Той трябваше, сам да реши, кого да слуша.

В този момент Стоян си спомни думите на баща си:

– Не давай ухо на глупаците и присмивачите, по-добре слушай гласа на Бога.

Стоян въздъхна тежко и реши в себе си:

– Трябва да заглуша старите гласове, които ме връщат назад. Моят избор е да слушам Господа!

Милен бе навел глава и плачеше:

– Толкова много боли.

Симеон го погледна съчувствено и каза:

– Понякога прошката включва болка. Когато срещнем предателство, изоставяне, злоупотреба, измама или други такива, вероятно ще изпиташ скръб.

– Защо? – изстена Милен.

– Трябва да приемеш това като последствие от греха. Освен това е необходимо свободно да го изкажеш пред Бога.

– Лесно е да се каже, – тъжно се усмихна Милен.

Симеон продължи още по-настървено:

– Само Бог може да трансформира болката, свързана с неправилно поведение и това да донесе добро за всички участници.

– Искаш да кажеш, че не всяка скръб е лоша? – повдигна вежди Милен.

– Болката предизвиква угризения и те кара да промениш поведението си, – поясни Симеон. – Не бива да съжаляваш за такава скръб.

– Може би, – уклончиво се съгласи Милен.

– Всеки от нас трябва да научи, че скръбта е част от нашето духовно израстване, – продължи с наставленията си Симеон. – Така че, когато се сблъскаш с нея, не бягай и не я отхвърляй.

– А какво правя? – попита Милен.

– Помоли Бог да я използва, за да насочи живота ти в правилната посока.