Мартин бе навел глава и чертаеше нещо с върха на обувката си.
– Как мислиш, – попита той приятеля си Радко, – кои са най-тъжните думи, които можеш да чуеш на земята?
Радко се замисли. Повдигна рамене и си призна:
– Не знам. От много неща съм се натъжавал и огорчавал, но за най – тъжните …
– Това са думите, които Исус чу, когато още бе в утробата на Мария: „Няма място за Теб“.
– О, – спомнил си, Радко възкликна, – това каза ханджията, когато Йосиф и Мария търсеха подслон.
– А това не изказаха ли хората, когато Той висеше на кръста, макар и не пряко?
– Какво казаха? – попита смутено Радко.
– Те не го казаха направо, но това бе отклик на пълно отхвърляне: „Няма място за Теб в този свят“.
– За съжаление е точно така, – съгласи се Радко.
– Днес Исус не получава ли същото отношение? – попита с тъга Мартин.
– Да, – поклати глава Радко, – Той ходи от сърце на сърце и пита дали може да влезе.
– За някои е добре дошъл, – усмихна се Марин. – Те отварят сърцата си и Го канят да остане.
– Да, да … – потвърди Радко.
– Ние правим място за Него в сърцата си, а Той прави място за нас в дома Си, – констатира Мартин.
– Нали за това ни е дал обещание, – плесна с ръце Радко, – че отива при Отца, за да ни приготви място.