Мъжът на съседната седалка четеше вестник. Захари се обърна към него и се представи.
– Здравейте, аз съм Захари.
Мъжът го погледна, сгъна вестника си, протегна ръка и каза:
– Приятно ми Андрей.
– Дано по-бързо ни пуснат да потеглим, – загрижено каза Захари.
– Важна среща ли имате? – попита Андрей.
– Да, интервю за работа.
– Сигурно отдавна търсите работа – каза Андрей съчувствено – и това интервю ще реши проблемите ви.
Захари се засмя и махна с ръка;
– О, съвсем не. Имам работа, но една друга фирма ми предложи нова.
Андрей го изгледа въпросително.
– Това е дълга история, – започна да уточнява Захари, – Сега съм в отпуска. И от една агенция за набиране на специализирани кадри ми се обадиха, за това съм тук. Не си търся работа, ……тя сама ме намери.
– Не сте ли доволен от досегашната си работа? – попита Андрей.
– Не, не мога да кажа такова нещо, но си мисля, че на новото място ще се почувствам по-добре.
– А кое ви кара да мислите, че на новата работа ще се почувствате по-добре?
– Не знам, – каза смутено Захари. – Просто имам такова усещане.
Андрей се усмихна.
– Разберете ме правилно, – каза Андрей, – съвсем не искам да ви се присмивам. Просто хората си мислят, че ще бъдат щастливи на друго място, а не на това, на което са в момента. Сменят работата си, развеждат се и смятат, че новото място и положение ще им донесе нещо по-хубаво. Те не разбират, че причината за появата на това или онова е в тях. Нашето щастие не зависи от външни сили, а от това, което е в нас. Щастието е състояние и е въпрос на личен избор.
– Мислите ли, че определена професия може да направи човека щастлив? – попита Захари. – Аз си мисля, че ще бъда много нещастен, ако цял ден се ровя в числата като счетоводител.
– Възможно е някои професии да са по-привлекателни от други, – каза Андрей, – но някой обичат числата и биха се радвали да работят с тях. Мисля, че ако човек си върши работата, както трябва, ще се чувства щастлив.
– Да, виждал съм шофьори, пазачи, продавачи, …… които са си вършили работата с желание, – каза Захари, – дори те са по-щастливи от бизнесмени, които печелят милиони.
– Убеден съм, че щастието не идва от това, което правим, а от отношението ни към него. Именно това, което мислим за работата си, подходът към нея ни прави щастливи – натърти Андрей.
– Защо си мислите, че тази възможност за работа, не е подходяща за мен? – попита Захари. – Ами ако това е Божия план за мен?
– Не твърдя, че знам Божиите планове, – засмя се Андрей, – но човек не трябва да превръща стремежа си към щастие за пътепоказател в живота си. Това, че обичаш да правиш нещо, не означава, че то непременно трябва да се превърне в твоя професия. Някои от любимите си занимания можеш да оставиш за свободното си време, като хоби.
– А сега как да разбера, дали да напусна работата си и да отида на новото място или да не го правя? – попита объркан Захари.
– Научих едно, че човек не трябва да прибързва, – каза Андрей. – Бъдещото винаги изглежда по-привлекателно от настоящето, защото в него има повече фантазия, отколкото реалност.
– Какво да правя тогава?
– Не избирай да отидеш там, където ще бъдеш щастлив, а където ще научиш най-много и ще развиеш целия си потенциал. Ако си стигнал до максимума в сегашната си работа, тогава се премести на новото място, но не се отказвай от работата си, заради трудностите. В живота доста често се сблъскваме с неща, които не са приятни, но именно предизвикателствата ни правят по-силни.
Съобщиха, че самолетът им няма да излети днес и че ще могат да летят чак утре. Пътниците бяха приканени да си заверят билетите.
Захари усилено мислеше и разсъждаваше над думите на Андрей и колкото по-близо приближаваше гишето на летището, за да завери билет си, толкова повече осъзнаваше, че той може да направи още много неща в сегашната си работа и да промени положението си …..