Професорът по физика в Университета на Вашингтон, Мартин Савидж, заедно с колегата си и един аспирант решили да тества хипотезата, че цялата ни вселена е компютърен модел.
В своите изследвания учените започнали от компютърна симулация на процеси, съществуващи в  света на елементарните частици.
При това компютър обработва едновременно четири-измерна решетка за квантовите състояния – време и трите пространствени размери.
В своите изследвания учените открили, че с развитието на технологиите до този момент, нашия свят може да бъде описан в много малък обем, не превишаващ атомното ядро. Но с развитието на компютърните технологии ще може значително да се увеличи този размер.
За откриване на виртуалните модели, специалистите планират  да използват наблюдения на космически лъчи с висока енергия.
Ако ние сме плод на сложна компютърна програма, то пространството трябва да бъде неизотропно, т.е. в различни направления лъчите ще се държат по различен начин.
Но дори в този случай, ако пространството е неизотропно, професорът по физика от Университета в Минесота, Джим Какалиос твърди, че това не означава, че е налице непременно компютърна симулация. Това само ще покаже, че времето и пространството имат особености, за които човечеството по-рано не е знаело.
Във всеки случай, според учените, независимо от това дали ние сме заобиколени от виртуалното пространство или всичко е реално, животът ни няма да бъдат повлиян по никакъв начин.

Веднага след земетресението в Япония на 11 март последва заявление от НАСА, че земната ос се е преместила 15-17 сантиметра и денят е намалял с 1,6 микросекунди. За нас тези цифри нищо не говорят, но не е лошо да се чуе мнението и на експерти.
Декана на геолого-географския факултет на Одеския университет професор Евгений Черкез смята, че преместването на земната ос е в нормата.
Около 100 години учените са наблюдавали движението на географските полюси на Земята и изчисляват изместването на земната ос. В течение на годините географските полюси на земята постоянно се движат по сложни квазиокръжности, кръгове, спирали в квадрат с размери 30 на 30 метра. Според статистиката, при повече от 90 години наблюдения, средната степен на изместване на земната ос е 9,8 сантиметра на ден.
Руския геофизик Юрий Авсюк е един от първите, който е разтълкувал природата на такова преместване на земната ос. Работата се състои в това, че твърдото вътрешно ядро на Земята се намира в течно външно ядро. Нашата планета се състои от 78% течна маса и 22% твърда. Земята се движи с огромна скорост 30 км в секунда, за това вътрешното ядро „се разхожда“, а с него и земната ос.
За да може човек да усети промяната при преместване на оста, например като промяна на климата, е необходимо самата ос да се премести на стотици километри. Само такова преместване може да повлияе на климата, да измени скоростта на въртене на планетата и да промени продължителността на деня.