През 14 век, когато епидемията от чума се разпространила в Европа, съществували няколко начина да се избегне заразяването. Единият от тях бил да се носят ароматни топчета окачени на вратовете, а в домовете и на улиците запалвали ароматни треви.
Облеклото на лекарят през тази епоха бил дълга перелина, широкопола шапка, а на лицето се слагала маска с клюн, в който се намирали ароматни треви. На гърдите висяла кадилница с тамян.
Съществувала легенда за “ виното на четирите разбойника“. Разбойници дълго време ограбвали домовете на умрелите от чума, при това не се заразявали от болестта. Когато ги хванали се оказало, че пият определено вино. В замяна на рецептата на виното, което употребявали, били помилвани.
Рецептата включвала розмарин, лавандула, бор, мента и много други билки. Изненадващо е, че процента на парфюмеристите, оживели тогава, бил много висок.
За приготвянето на „виното на четиримата разбойника“ в домашни условия се взимало един литър ябълков или винен оцет и по две лъжички смлени свежи билки от лавандула, розмарин, градински чай, пелин, седефче и мента. Билките се слагат в съд и се заливали с оцета. Покривали се и се оставят на слънце за две седмици. След това се прибавяли шест скалитки чесън. Отново съдът се закривал, поставял се на слънце за една седмица. Прецеждало се съдържанието от съда и се наливало в бутилка.
Несъмнено „виното на четиримата крадци“, от съвременна гледна точка, притежава силно антимикробно действие, срещу, което не би издържал нито един представител на редица заболявания. Прилагането на този „еликсир“ се препоръчва само външно, защото в съдържанието му освен оцет, влизат две билки – пелин и седефче, които при по-големи количества предизвикват отравяне и смърт.
Относно чесъна в оцета има различни мнения. Според едни, колкото е повече, толкова по-добре, но други смятат, че трябва да се съблюдава някаква мярка.
Архив за етикет: чума
Църква от кости в Чехия
През 1278г. абат Индржих се връщал от дипломатическа мисия в Ерусалим. Той донесъл със себе си шепа от святата земя на Голгота. Поставили я в манастирското гробище и то станало доста популярно. Тук идвали много хора да се поклонят на святата земя.
Особено голям наплив имало през 1318 година. След епидемията от чума в района погребали повече от 30000 души.
След това се наредили войната на хугенотите, имало народни вълнения и обикновените демографски кризи. Това се оказало тежко бреме за гробището, то дотолкова се разраснало, че довело до недостиг на място за нови погребения.
Било разпоредено да се изравят старите кости и слагат в църквата, за да се освободи място за погребение на нови хора. Така в църквата се натрупали 6 огромни пирамиди от човешки кости.
През 1784г. по заповед на императора, манастира бил закрит и земята му била закупена от Шварценберг. Новия собственик не харесал множеството кости и помолил Франтишек Ринт, майстор по дърворезба да направи от тях нещо готическо.
Ринт с хлор очистил костите от плътта и направил множество неща, като герба на собственика, полилей, огромни вази и всякакви малки украшения, като използвал всички налични кости
На дясната стена на входа автора е оставил автографа си, също направен от човешки кости.
За цялата работа майстора е употребил останки от 40 000 до 50 000 човека.