Често при поход или риболов липсва чиста питейна вода. Какво да правим тогава?
Разбира се, най-добре за дезинфекция на водата е да се нагрее до кипене. Въпреки това, съществуват условия, когато е невъзможно да се направи огън, а вода в реката е със съмнителна чистота.
При поход не е излишно да се вземе пантоцид. Една две таблетки са достатъчни да очистят половин литър вода за около 30 минути. Мътната и кална вода трудно се дезинфекцира с този препарат.
По изключение, водата може да се обеззарази с три процента разтвор на водороден прекис. За един литър вода са нужни 3 капки. При кална вода на литър вода е достатъчно да се капнат 10 капки водороден прекис, а за силно замърсена вода – 15 капки.
Далеч от селища и ферми може да се направи филтрационен кладенец.
На 3 – 15 метра от реката, това зависи от плътността на почвата, се копае дупка. Дъното ѝ трябва да бъде няколко десетки сантиметра по-ниско от нивото на водата в реката.
Филтрирана чрез земята, водата се очиства и става годна за пиене.

Днес масово се изработват електронни устройства, но за колко от тях отчитаме как влияят на околната среда? Окуражаващо е, че има и производители, които мислят за чистотата в природата. Към това можем да отнесем новата мишка, направена изцяло от материали, които могат естествено да се разлагат.
Новите елементи, които участват в устройството са каучук, нишесте и лигнин. Освен това производствения процес се характеризира с мали емисии на въглероден диоксид.
Новата мишка ще бъде удобна, както и обикновенната. Тя ще има два бутона и колелце за скролиране, оптичен сензор с разделителна 1000 пиксела. Към компютъра се включва с USB порт  и е подходяща , както за левичари, така и за всички останали.
Цената ще бъде 20 долара, но погледнете на тази сума, като принос за бъдещето на нашата планета.

В Англия през средните векове кралят предоставял само на знатни хора правото да секат монети. Те имали право да слагат своя печат, което удостоверявало, че монетите са истински. И въпреки това същите тези хора се занимавали с фалшифициране на монети. Наистина те правели това хитро: слагали на монетите не своя печат, а печата на друг, който имал право да сече монети.

Когато крал Хенрих I разбрал това, в навечерието на Коледа през 1125 г. извикал при себе си в Уинчестър всички, които имали право да секат пари, и на онзи, който не можел да докаже чистотата на монетите си, отсичали дясната ръка. Един летописец твърди, че всички благородници останали с по една ръка Оттогава, щом се заговори за „кървавото Рождество“, всички в Англия знаят за какво става дума. Трудно е да се каже дали това е истина, но фактите говорят, че не само аристократите и не само в Англия са се занимавали с фалшифициране на пари.