Такъв паметник има в Рига.
27 неродени каменни бебета лежат на бетонния мост в центъра на града. Тези малки момиченца и момченца никога няма да видят слънцето, защото не са им дали възможност за това.
Те са се превърнали в скъпи козметични средства, но не са им дали право на живот.
До всяко дете има каменна плоча върху, която на три езика, кратко и ясно е обяснено, защо това малко човече не може да живее, защо неговото сърчице е престанало да бие.
Абортът е отнел всяка възможност на това неродено дете да твори и създава.
Докога? Те също имат право на живот!

Върховния главнокомандващ К. Рокосовский пишел мемоарите си. Помолил да му извикат генералът, който бил отстранен от командването на фронта.

Между тях се състоял следния диалог.

– Вие сте се оплаквали, че несправедливо сме ви наказали?

– Да. Работата се състои в това, че на мен непрекъснато ми се месеше в командването представител от центъра.

– Как ви пречеше?

– Той се намесваше в разпорежданията ми, свикваше съвещания, когато трябваше да се действа, даваше противоречиви указания….Обикновено заменяше командира.

– Така. Значи той ви е спирал. Но нали вие командвате на фронта?

– Да, аз…

– Партията и правителството са ви възложили такава голяма отговорност… Телефона връзка имахте ли?

– Да имаше.

– Тогава, защо не сте докладвали, че ви се пречи да командвате?

– Не смеех да се оплаквам от вашия представител.

– Ето, за това, че не сте вдигнали слушалката и не сте позвънили, в резултат на което сте провалили военна операция, сме ви наказали….

Генералът излязъл от кабинета на Върховния главнокомандващ с мисълта, че на него, комуто е бил поверен предния фронт, му е даден нагледен урок.

През 1955 г. в магазин на американския град Колорадо Спрингс малко преди Рождество било поместено обявление. В него се предлагало на децата да звънят на Санта Клаус.
Но поместения телефонен номер бил грешен и децата започнали да звънят в командния център на противовъздушната отбрана. Специялистите, които не искали да затварят телефона, започнали „да съобщават“ координатите на местата, където се очаквало да мине Санта Клаус.
От тогава това се превърнало в традиция наречена «NORAD Tracks Santa», която помага за подържането на много доброволци.
На 1 декември всяка година могат да се получат координатите на Санта Клаус в реално време на официалния сайт на програмата.

Ръководството на медицинския център Сент Джозеф е изплатило компенсация от 6 хиляди долара на роднините на 41-годишната Колин Бернс, която била призната за мъртва, но оживяла на операционната маса, когато започнали да режат донорските й органи.

Колинс попаднала в болницата през октомври 2009 г. Тя искала да се самоубие и заедно с таблетки погълнала миша отрова. Лекарите решили, че мозака й е мъртъв и пристъпили към изрязване на органите за донорство, като преди това взели съгласието на роднините й.

В хода на разследването се установили, че лекарите нищо не са направили за спасяването на Бернс. Набързо я признали за мъртва без щателно да я проверят.

В действителност жената не е била мъртва, а в кома, както съобщава медицинската сестра, която забелязала редица реакции у болната, които свидетелствували, че мозакът й работи. Пръстите на жената се свивали при докосване, а устните и езикът й потрепвали.

Въпреки всичко лекарите игнорирали съобщението на медицинската сестра и приготвили жената за операция, за да й вземат органите.

В началото на 20 век в Монголия имало повече от 700 манастира, където живели около 100 хиляди монаси.
Това била една трета от броя на мъжете в страната.
В редица райони манастирите били единствените центрове на живот и изпълнявали ролята на градове.
След революцията през 1921 година започнало масово преследване на будисти.
В края на 1930 г. всички манастири били закрити и разрушени, а болшинството от монасите били репресирани.