Хип-хоп, брейк и всички тези направления се развиват все по-бързо и увличат все повече количество хора, но популярността на спортните танци, винаги остава на постоянно високо ниво. За това свидетелствуват множество международни фестивали свързани с тях. Днес ще разкажа за един от най-елегантни и изискани фестивали по спортни танци «Blackpool Dance Festival».
Този фестивал се провежда ежегодно в едноименния английски град. Той се смята за един от първият турнир по рода си. За първи път фестивалът се е провел през 1920 г. Грандиозността на това събитие може да се потвърди от факта, че през 2003 г. в него са участвали 1539 двойки от 54 страни. Не само големият мащаб се смята за особеност на това събитие. Елегантност, стил и традиция – това са може би основните отличителни черти, които отделят това състезание от многочислените подобни турнири.
Сега фестивала се провежда в продължение на 8 дни. Трябва да се отбележи, че много танцьори, неведнъж са казвали, че идват на този турнир не толкова за победата, колкото за възможността да се потопят в незабравимата атмосфера на този традиционен фестивал. В началото на 21 век турнирът в Блекпул се провежда в края на май. В последните години, към любимите категории на състезанието са добавени няколко нови номинации. Една от които е любителският турнир.

Много хора желаят да бъдат харесвани от другите. Когато си харесван ти се чувстваш по-добре. Хората са различни и реагират по различен начин, но все пак има някой общи неща към, които хората не остават равнодушни.
Ето ви няколко правила, които могат да ви помогнат, за да общувате по-пълноценно с хората около вас.
Искрено се интересувайте от това, как се чувстват хората около вас. Така можете за кратко време да добиете много приятели.
Усмихвайте се често. Ако изпитвате радост в общението с другите и те ще се радват да ви видят отново.
Когато се запознавате с някого, запомнете името му, за да не изпаднете в неловко положение при следващата ви среща. Това, че сте запомнили името му е знак, че той не е нещо незначително за вас.
Бъдете добър слушател. Когато човек говори на глас за проблемите си, той понякога неусетно достига до решаването им. Не е нужно да му натрапвате съветите и мислите си по въпроса.
Говорете с човек това, от което се интересува. Така се създава добър диалог.
Внушавайте на събеседника си, че той е нещо значително и го правете искрено. Хората обикновено искат да бъдат оценени по достойнство. Дайте им го и ги подкрепете, ако са изгубили самочувствието си.

Беше горещо и едва се понасяше знойния пек. Сянката на голямата топола беше приютила група младежи. Те весело се закачаха и подръпваха от цигарите на току-що отворена кутия. Старец седеше на пейката пред отсрещната къща и ги наблюдаваше. Изведнъж се надигна и се насочи към групата под дървото.
Спря пред тях, хитро се усмихна и закачливо каза:
– Хубаво правите, момчета!
Младежите го изгледаха презрително. Очакваха, че пак ше ги мъмрят за цигарите, за това само измериха стареца с поглед отдолу нагоре и му обърнаха гръб.
Старецът се направи, че не забелязва реакцията им и назидателно продължи:
– Осигурявате работа на толкова хора. Няма да затворят фабриката за цигари. А ако се разболеете ще падне някой лев за лекарите, аптекарите и санитарите в болницата.
Младежите взеха да се усмихват и да се побутват:
– Какви ги приказва този? Да не е мръднал? – попита един от тях, с ръкави навити до лактите.
Другите се засмяха и леко го побутнаха:
– Остави го….. нали ги знаеш възрастните…, – промърмори друг.
Старецът сякаш изобщо не ги чуваше. Почеса се по главата и продължи:
– А до къде водят цигарите? До гроба. А и за там трябват хора. Нали някой трябва да изкопае гроба. И за тях ще падне някой лев.
Младежите бяха смутени. Последните думи не им се харесаха много и бързо напуснаха сянката. След като се отдалечиха на няколко крачки, двама от групата ядосано хвърлиха цигарите си.
Е, и това е нещо, за другите май трябваше малко повече време за да осмислят нещата.

Изглежда април е доста напрегнат. Често срещам хора, които се оплакват, разочаровани са от всичко и нищо не може да ги успокои. Много са станали раздразнителни в къщи и на работа. Всички мислят, че така не може да продължава, но не могат да се спрат.
Където и да сте кажете няколко добри думи от рода на: „От трудностите не можеш да се скриеш!“ или „Не всичко приемайте на сериозно“. На хората им става по-леко. Душевните рани впримчват човека, понякога една дума може да донесе известно облекчение. Обикновено заетите хора са обкръжени от хора също толкова много заангажирани, така че няма кой да спре и да поговори.
Представете си жена, която се връща от работа. Денят й е бил много напрегнат. Тя бърза да приготви вечерята. Малко по-късно се връща мъжа й и ядосано мърмори:
– Пак зеленчуци. Не можеш ли да сготвиш нещо по-хубаво?
– А ти сутринта защо не изхвърли боклука, колко пъти те молих, – изригва като вулкан жената.
Може би по-добре щеше да прозвучи така:
– Навярно е така. Ти си много уморен след работа. Бих искал  да ме разбереш, аз също съм уморена….
Но нищо такова не излиза от устата им и те започват да се критикуват за грешките си.
Когато сме уморени, вместо да благодарим се оплакваме: „Защо не си направила това….?“ или „Направи и това и това….“. Мисля, че всеки трябва да се спре и да се запита, дали тези думи иска да чуе твоя събеседник.
Ако сега сте се срещнали не е нужно веднага да се оплаквате и да критикувате. По-добре се усмихнете и кажете нещо приятно. Може някой от вас да каже: „Аз не мога да говоря това, което не чувствам“.“ Когато казваме добри думи, ние започваме истински да изпитваме благодарност. Ако има нещо, от което искате да се оплачете, оставете го за по-късно, тогава вашият събеседник непременно ще ви изслуша.
Като начало застанете пред огледалото и кажете: „Благодаря.“ Няма нищо страшно, ако отначало това бъде за вас като преструвка.

В хотел Silken Puerta в испанска Малага е завършила реконструкцията, при която хотела е снабден със всичко необходимо за живеене на хора с ограничени физически възможности.
Във всяка стая гостите могат да открият стандартните плочки с молба да не се безпокоят вътре живеещите или за почистване, написани с Брайлова азбука. Персоналът на рецепцията е обучен на езика на глухонемите.
Стаите и баните са оборудвани със всичко необходимо за инвалиди.
Хотелът е първото такова място, което са направили в Андалусия. Той е наречен от властите на Малага „Хотел без граници“.
В хотела има 123 стаи с плазмени телевизори, безплатен  Wi-Fi, мини-бар, сейф и климатик.Стойността за пребиваването е 82 долара, в нея е включена и закуската.