Петър правеше поредния си рейс. Пресичайки надлеза погледа му фиксира от другата страна на парапета момиче.
Беше слабо дете на тинейджърска възраст. Вятърът развяваше пуснатите му коси, а погледа му блуждаеше някъде.
Няколко човека извикаха към момичето, но повечето минаваха равнодушно край него.
Петър натисна спирачките и спря автобуса. Отиде до девойката и започна да и говори…..
Няколко обикновени думи, но изказани със загриженост, от едно голямо човешко сърце, преливащо от любов към отчаяните, успяха да убедят момичето  и то се отказа да се хвърли отгоре.
Тинейджърката изтри сълзите си, а след това се усмихна на грамадният мъж пред нея. Той я отведе далеч от парапета и около 20 минути двамата разговаряха спокойно.
По това време, автобусът пълен с ученици, каран от Петър стоеше на едно място. Децата търпеливо чакаха вътре.
По данни на Световната здравна организация, всяка година около милион човека посягат на живота си, от тях 100 хиляди са тинейджъри.
Много животи могат да бъдат спасени, ако хората бъдат по-внимателни и отзивчиви към другите, включително и с непознати.

Антон Рубинщайн бил изключително стриктен и взискателен към своите ученици. Веднъж той спрял един ученик, който свирел един от етюдите на Шопен.
– Скъпи мой, – мрачно казал Рубинщайн, – така може да свирите само на рождения ден на баба си. При мен, бъдете така любезен, да работите с пълна отдаденост, като истински музикант, а и мой ученик!
Младият човек започнал да свири отново. Антон Григориевич бил отново недоволен и го прекъснал.
– Кажете ми, баба ви жива ли е? – поинтересувал се Рубинщайн.
– Не, тя умря…..
– Често ли й свирехте на пияно? – още по-сурово го запитал Рубинщайн.
– Да, често й свирех…..
Рубинщайн тежко въздъхнал:
– Сега напълно разбирам, защо бедната жена толкова рано е напуснала този свят….

Веднъж учениците дошли при учителя си и го попитали:

– Защо лошите наклоности лесно се усвояват от човека, а добрите трудно и си остават негови слабости?

– Какво ще стане ако здравото семе се остави на слънце, а болното се зарови в земята? – Попитал учителят.

– Доброто семе оставено без почва ще погине, а болното заровено в земята ще порасте и ще даде лош плод, – отговорили учениците.

– Така постъпват и хората. Вместо тайно да вършат добро и дълбоко в душата да растат добри начални познания, те ги оставят на показ и ги губят. А своите грехове и недостатъци, за да не ги видят другите, ги крият дълбоко в душата си. Там те растат и поразяват човек в сърцето му. Но вие бъдете мъдри!

Учениците не разбирали, защо учителя им одобрява идеята за религиозното възпитание на младежите.
Веднъж го накарали да обясни гледната си точка.
Той им казал:
– Ваксинирайте юношата и ще го спасите от истинско заболяване, когато стане по-възрастен.

Веднъж група ученици помолили еди отшелник да им предаде урок разкриващ дълбока мъдрост.
Той се съгласил и ги помолил да уловат няколко паяка.
Хванатите паяци отшелникът пуснал в пещерата си. След няколко дена всичко било покрито с паяжини изтъкани вертикално.
След известно време в ъгъла на пещерата той видял паяжина, която била хоризонтална.
Отшелникът повикал учениците си и им показал паяжината.
– Запомнете, под ударите на житейските ситуации оцелява само този, който не следва сляпо традициите и обичаите, – казал отшелникът, – а търси творчески решения и слуша съветите на сърцето си, дори и да се различават от тези на мнозинството.