Стоях на перона, а погледа ми блуждаеше между хората. В тълпата едва различих детски глас:
– …отиде до будката от другата страна…и се връща направо през линията. О, не трябваше да мине по моста.
Обърнах се и видях ужас изписан на дребно детско личице.
– Той падна на релсите… – извика момиченцето до мен и се стрелна толкова бързо, че изпревари усилието ми да го спра.
Страдащият от асма гаров служител бе наблизо. Едва се движеше, но тук се оказа на висота. Бързо хвана момиченцето и го дръпна от идващия влак.
Толкова се бях объркала, че едва забелязах, как една летяща фигура в светлосив костюм скочи от отсрещния перон и се озова на линията. Човекът имаше само 10 секунди преди влакът да връхлети върху него. Дали успя да спаси падналото детето, трудно можеше да се разбере.
Експресът беше минал, но какво стана?
Когато облакът прах се разсея, железопътната линия се показа отново. Едва тогава видях, че момчето и спасителят му са невредими.
– Всичко е наред, – каза младежът подаващ малкото телце. – Той е повече изплашен, отколкото пострадал.
На перона отново стана тихо и спокойно, сякаш нищо не се бе случило.

Министърът на един раджа остарял и решил да се оттегли. Раджата решил да го пусне, но му заповядал да намери достоен заместник.

Из цялата страна, било обявено, че всеки, който иска да стане министър, трябва да се яви в двореца. Пред входа на двореца се събрала голяма тълпа народ.

Излязъл стария министър напред и казал:

– На моето място ще бъде назначен този, който най-добре танцува. Започвайте.

От всички събрали се, само един се решил да танцува. Така той бил назначен за министър.

Раджата и всичките придворни били изненадани от такъв странен начин за избор на министър.

Тогава стария министър обяснил:

– Заповядах, всички пътища към двореца да бъдат посипани със златни монети. Всички тези хора са натъпкали джобовете си със злато, а с такава тежест трудно се танцува. Само един от тях не се е докоснал до монетите и той е достоен да стане министър.