Има туристи, които ни правят лошо впечатление. Нявярно и вие сте се сблъсквали с тях. Трудно възприемаме външния им вид, кресливия им глас, начин на поведение, несъобразено с нашите възгледи и традиции, дрехите, които ни изглеждат неестествено в тълпата от хора.
Често ги наблюдаваме от страни и малко отвисоко, сякаш са истински аборигени, но не осъзнаваме, че и ние понякога ставаме досадни за околните с някои от действията си.
Най-много ни дразнят туристи, които са нетактично любопитни. Те стоят в средата на тротоара и се взират в околните сгради или разгръщат карта в средата на кръстовището. Спират и се оглеждат за посоката към ескалатора и създават хаос край себе си.
Може би е по-добре да ги приемем такива каквито са, все пак те не познават нашите обичаи и начин на поведение.
Кой знае, всеки от нас може да бъде на тяхното място?!

Човекът е доста бавен. Той би загубил състезанието с почти всички големи хищници. Но необичайни обувки, наречени Bionic Boots позволяват дори на най-посредствения бегач да ускори до 40 километра в час.
Едно от най-бързите сухоземни животни е щраус, който може да се движи със скорост от 70 километра в час. Американският инженер Keehi Seymour от детството бил запленен от тази скорост на птицата. Като тийнейджър, си обещал, че ще помогне на човека също толкова бързо да се движи. Именно така се появили обувките Bionic Boots, които са спечелили прозвището „щраусови крака“.
Bionic Boots са пружиниращи обувки, който помагат на човек да извършава големи скокообразни крачки, което  увеличава скоростта на предвижване.
Средната скорост от 40 километра в час позволява на собствениците на необичайни обувки Bionic Boots да се конкурират не само с моторите, но дори и с колите. С тези обувки, не можете да се върви по тротоара, а по черни пътища и неравен терен.
Въпреки това, когато се използвате  Bionic Boots трябва да бъдете много внимателни, колкото по-бързо се бяга, толкова по-трудно става придвижването. Падането на скоростта под 40 километра в час, може да доведе до сериозни наранявания.
Инженер Keehi Seymour обещава да не се спира до тук. Той все още мечтае с помощта на Bionic Boots човек да се премества с „щраусова“ скорост от 70 километра в час.

Гипсираха стабилно крака й. Още в първия момент мислеше да ходи, за това си поръча бастун. Чичо й донесе прекрасен, чудесна изработка, но тя не можеше да го ползва. Наложи се да вземе патерици.
След като свалиха гипса имаше чувството, че с този крак никога не е ходила. Докато го раздвижваше, обикновено я придружаваше някой.
Беше започнала да изпитва панически страх, когато трябваше да пресича улицата. Възстановителния период бе минал.
Сега тя бе сама на тротоара, а трябваше да премине до отсрещния магазин. Беше забравила бастуна у дома, в последно време не усещаше много липсата му.
Някаква ледена тръпка премина по тялото й: „Ами ако сега кракът ми откаже по средата на улицата“? – помисли си уплашено тя.
Огледа се за помощ, но не видя познат. Изведнъж се засмя, удари се по главата и си каза: “ Бастуна ми е в главата..“ И с уверена крачка тръгна напред.
Колко бастуни или „предпазни крачки“ са ви спирали за да тръгнете напред?

Един боклукчия минал край един магазин, от който се разнасяла силна миризма на  парфюм. Изведнъж загубил съзнание и паднал на тротоара. Дошли хора и го пръскали с ароматизирана вода , за да го върнат в съзнание. Но от това му станало още по- лошо.
Минал от там човек, който по-рано също събирал боклук. Той веднага разбрал, какво се е случило и поднесъл към носа на припадналия нещо, което миришело отвратително.
Боклукчията изведнъж дошъл на себе си и радостно възкликнал:
– Ето, това е истинскот ухание.!

Изключих котлона и отидох до прозореца. Дръпнах пердето и видях как бледото обедно слънце обагри сивотата на улицата и къщите в нежно бежово.
До мен стигна смеха на децата, които си играеха долу на тротоара. Още трептяха във въздуха възбудените гласове на две момиченца хванати за ръце.
Някъде зад ъгъла една латерна свиреше много стара мелодия….
Аз съм част от всичко това, от този жив град, който обичам и в който никога вече няма да бъда сама.