За да изпереш малка вещ, като бельо, чорапи, тениска и риза, не ти е нужна пералня, нито легени или корито. Достатъчно е да имаш здрава найлонова торбичка.
Такава „пералня“ се побира във всеки джоб и „се задвижва“ с вашите ръце.
За да изперете, трябва да вземете здрава найлоновата торбичка, за по-сигурно вземете 2 или 3 и ги сложете една в друга.
Поставете това, което ще перете в пакета, поръсете с щипка прах за пране или сложете малко парченце сапун.
Залейте всичко с топла вода, така че да покрива дрехата. Изкарайте от пакета всичкия въздух. След това силно го завържете еластична връзка или проводник.
Това е всичко. Пералнята е готова за работа. Ако имате достатъчно време, може да оставите бельото така 2-3 часа, като от време на време разтривате с ръце пакета.
Всъщност процеса на пране се заключава в разтъркването и месенето на пакета, без да прилагате големи усилия. Разтворът прониква в бельото и го изпира. Процесът е много по-бърз, отколкото в автоматична пералня. За качествено изпиране са необходими няколко минути. В това може да се убедите, като наблюдавате, как бързо се замърсява разтвора в плика.
Бельото се изплаква по обичайния начин, като се сменя водата няколко пъти.
С помощта на тази проста техника, винаги можете да имате чисто и свежо бельо и дрехи в почти всяка ситуация.

Скоро в затвора в североизточна Бразилия е била задържана котка. Тя много пъти е забелязвана от затворническите власти, но не е предизвиквала никакво подозрение.

Но един ден, един от надзирателите забелязал, че към животното е прикрепена торбичка. В нея имало мобилен телефон със зарядно устройство, няколко малки ножовки и други инструменти. Явно се е подготвяло бягство на затворници.

Изяснило се, че тази котка е отгледана от затворниците. По време на свижданията котката била взимана от някое семейство на затворник, а после я пускали обратно в затвора.

Така котката се връщала с „необходимия товар“.

Хари Василик през 1950г. създал първата торбичка за боклук. Той бил изобретател и инженер.
Веднъж към него се обърнала градската управа с молба да направи нещо по въпроса относно разсипването на боклука по време на товарене и транспортиране от колите за изхвърляне на отпадъци.
Василик дълго време мислил върху създаването на нещо подобно на прахосмукачка, но решението дошло внезапно.
Негов приятел казал: „Имам нужда от торба, за да изхвърля боклука“. Василик разбрал, че за боклука трябва да се използват торбички за еднократна употреба и предложил да се правят от полиетилен. Първите пластмасови чували за боклук започва да се използва в болницата на град Уинипег. А частните лица започнали да ги употребяват от 1960г.
Сега един от най-важните проблеми, които трябва да реши човечеството е как да се преработва боклука, включително и полиетиленови торбички, които използваме за събирането му.