В този град не можеш да останеш спокоен. Той си е такъв и такъв ще си остане.
Имали друг град, който да причинява такова безпокойство и да кара сърцето ти да тупти силно?
Къде другаде хората са обичали така горещо, страдали са толкова дълбоко и са мразели чудовищно диво, както тук?
Тук любовта и смъртта са танцували по улиците и площадите. Сянката на коварните убийства е оцветявала неведнъж водите на каналите. Проливали са се потоци от кръв.
По-страстни и диви песни едва ли ще срещнеш някъде другаде. Те предизвикват желание да се движиш във вихрен танц.

Традиционно през есента се събира урожая, но какво ще правиш ако твоята градина не е родила нищо?
Отговор ни дава творчеството на стъкларите Майкъл Кон и Моли Стоун, които не се предали в такава ситуация и вместо липсващите плодове в градината поставили подобни, само че от стъкло.
Всичко започнало през 1991 г, която е белязана с много студено и мъгливо лято. Тиквите внимателно посадени от Моли не родили нищо, а на нея толкова много й се искало да види ярко оранжевите плодове в градината си.
Тогава тя се отправила към работилницата си, където заедно с Майкъл Кон решили да коригират ситуацията. Как е завършило всичко, можете сами да се досетите. Стъкларите решили да направят саморъчно направени тикви от стъкло.
Те ги изнесли в градината. Така се получило съчетание на полупрозрачно стъкло с природата. Експеримента се оказал толкова успешен, че авторите продължили да ги правят и в бъдеще, като усложнявали естествените форми и цветове, създавайки уникални произведения на изкуството.
Стъклото е живо и движещо се, за това процеса на работа с него напомня на танц, а крайния резултат е запис на застинало танцово движение.
Когато авторите на проекта се занимавали с планиране на градината си, засаждали предимно широколистни растения, а със стъклените плодове допълвали картината.