Изследователи от Гана и Великобритания забелязали, че въпреки недостига на влага, през последните 40 години в Западна Африка, биомасата в района съвсем не е намаляла.
Тази находка напълно опровергава предположението, че с настъпване на сушата всички растения без изключение ще изсъхнат и вместо да поглъщат въглеродния двуокис, той ще се отделя в атмосферата.
Времето за наблюдението е продължило от 1990 г. до 2010 г. Били изследвани 10 хиляди дървета и растения. По време на суша те цъфтели.  Между тях се оказали малко изискващи и по-приспособени видове. Изглежда растенията загиват от недостиг на влага само при краткосрочни и внезапни засушавания.
Ако засушаването продължава десетилетия, както в Западна Африка, във флората става преразпределение на ролите. Общия баланс на циркулиращия въглероден газ остава ненарушен, за сметка на светлолюбиви растения с малки потребности за вода, които започват да се увеличават в сравнение на сенколюбивите вечно зелени тропически видове. В първите се е изработил имунитет срещу сушата. Биомасата в гората при такова разпределение може да нарасне.
Учените трудно могат да определят, кое игнорира засушаванията в другите части на планетата. Те не са много сигурни, че при продължително отсъствие на вода, растенията сами ще могат да намерят изход от положението. Въпреки запазването на общата биомаса, броят на видовете в тропическите гори постоянно намалява.
За учените е очевидно, че за кратките и продължителни суши в моделирането и прогнозирането трябва да се използват много различни стратегии.

През последните 10 години горските дървета умират, поради суша и повишаване на температурата. Това е отчетено във всички континенти с изключение на Антарктида.
Учените имат две конкуриращи се теории за това как дърветата умират по време на суша.
Една от хипотезите е, че дърветата страдат от глад поради намалена фотосинтеза. Същността на друга хипотеза е, че системата за транспортиране на водата в рамките на дървото е повреден до неспособност да се възстанови в резултат от засушаванията.
Горите съхраняват около 45 на сто от въглерода на земята. Смъртта им може коренно да преобрази екосистемите, тя въздействие върху биоразнообразието, увеличава риска от пожари.
Няма значение по какъв начин умират горите, лошото е, че това се отразява на нас и нашия живот.

Жилищният комплекс на хотел Арк под формата на черупка може да функционира както на суша, така и във водата.

Основата на сградата, създадена от архитектурното бюро Remistudio, е плаваща платформа.

В долната част на конструкцията е поместен енергоблог, който преобразува топлината енергия в електроенергия.

В горната част са поставени слънчеви батерии и система за събиране на дъждовна вода.

Проектът е разработен, така че да може да се използва и при повишаване нивото на океана.

Той е завоювал първо място на международния строителен конкурс за изграждането на радикални иновации в сферата на хотелиерството в САЩ.

Пингвините са известни с клатушкащата си походка и се смятат за много забавни и тромави птици. Телата им имат къси крака и големи лапи предназначени за водна среда, но не и за ходене по суша. Поради това се е считало, че походката на пингвина е неефективна.
Оказало се, че клатенето помага на пингвина да държи високо центъра на тежестта, което намалява натоварването на мускулите. Всяко движение запазва енергия за следващата крачка.
Експериментите са показали, че такъв начин на ходене е много по-икономичен. Ефективността на ходене при пингвина е 80% срещу 65% за човека.
Спомнете си, че такава походка имат бременните жени и хората с наднормено тегло.
Професор Роджър Крам, ръководител на изследователската група, смята, че проучването на движение на пингвините е от полза за създателите на роботи и ще помогне на лекарите да създадат устройства, които улесняват движението на човека.