Принципа на този вид тоалетни е същия, както при узряване на компостта. Аеробните бактерии разграждат изпражнененията с помощта на въздуха и топлината в даден интервал от време. За целта е необходимо само да се разбърква сместа и да се добавят стърготини, за да се подържа работата на тези бактерии.
Резултата е хранителна смес за почвата, известна като хумус. Един човек може да произведе по 36 кг от това питателно вещество само за една година.
Тази трансформация става в два вида био-тоалетни – автономни и централни. Първите са по малки и са приложими в къщи или временни постройки. Не е нужно да се използват целогодишно, особено ако се използват от повече хора.
Централната система на това устройство е включена към друг събран компост, който може да бъде в мазето или от другата стрна на сградата.
Централизираната компостна тоалетна заема малко повече място и е приспособена за целогодишно използване. Тя не е по-скъпа от другата система.
И двете имат една цел, да унищожат болествотворните микроорганизми и да преработят екскремените без използване на вода. Вместо да се източват, отпадъците се спускат по тръба към компостта, скрит от погледа в панела.

Тоалетните изготвящи компост са такива системи, които свеждат до минимум потреблението на вода и вторично използват вещества, които се съдържат в изпражненията.
В тези тоалетни екскрементите се събират в резервоар за производство на компост. Сухи органични материали, като дървени стърготини, се добавят с цел да се регулира съдържанието на  влага и съотношението на въглерода спрямо азота, за да се създадат оптимални условия за термофилно компостиране. Органични битови отпадъци също могат да бъдат добавяни.
В зависимост от процеса може да се изисква по-дълъг или по-кратък период на съзряване, както и вторична обработка. Урината може да се отделя, за да се намали влажността на компоста и да се използва отделно.
Крайният продукт представлява ценна придобивка, повишаваща плодородието, подобряваща структурата и водозадържащите свойства на почвата.