Те са известни с това, че в тях обитават хиляди светулки.
Ако Бог обитава в Небесата, то Той празнува Своите  празници в карстовите пещери Вайтомо в Нова Зеландия. В противен случай, защо ще окачи там такива възхитителни неръкотворни светещи гирлянди?
А ако някой не е съгласен с това, ще попитам: Кой освен Него може да сътвори такова чудо? За Този, който е създал плеади от звезди и галактики, какво е да сътвори хиляди светещи същества?
В пещерите на Вайтомо туристи идват, за да видят….звезното небе. Именно така изглеждат таваните на пещерите изпълнени с ларвите на светулката Arachnocampa Luminosa, които според учените, светят предимно, когато са гладни. Колкото са по-гладни, толкова по-ярко светят.
Ларвите завличат насекомите в капаните си, мрежи от коприна, които предат и окачват под тавана.
Други изследователи установили, че удивителните светулки могат да минат и без насекоми, като се хранят със спорите на гъби, които не е нужно да примамват.
Освен това хиляди светещи ларви на светулки могат да „се изключат“, плашейки се от приближаващите се любопитни туристи.
Това е една прекрасна илюминация в мрака на пещерите, стремеж на крехките създания към красота и съвършенство.
Света е съвършен и той ще бъде такъв до тогава, докато в него не се намесват хората.

Отново съседната гора била унищожена от пожар. Един учител събрал учениците си и им казал:
– Ние отново трябва да засадим тази гора. Ще садим кедри.
– Кедри ли? – попитал озадачен един от учениците. – Но за да пораснат са им необходими две хиляди години!
– В такъв случай не трябва да губим нито минута. Трябва да започнем веднага.

Най-доброто облекчение за обмяна на идеи и създаване на добри взаимоотношения е използването на единен универсален език.
Но какъв да бъде той?
Днес масово е възприето да се говори английски, но трябва да отбележа, че той не е най-подходящия за случая. Разбира се, всеки език в някаква насока превъзхожда другите.
Английският става за кратко и убедителни изложение на фактите. Френският е точен и строго определен. Италиaнският е мелодичен и лесен за изучаване. Славянските езици са богати по звучение, но много трудно се овладяват. Немският е несравним в извеждане на прости съждения и използването на комбинирани думи.
Практическия отговор на въпроса за избора на езика, ще бъде открит в бъдеще, защото движението на човечеството напред ще се нуждае много от това.
Не смятам, че един изкуствено създаден език опиращ се на досегашните ще намери световно признание. Това би „противоречало“ на човешката природа.
Езикът се създава в сърцето на човека. Дали пък няма да е по-добре да се върнем към някои мъртви езици като латински и старогръцки облагайки се на Спенсаровия закон за ритъма?
Времето ще покаже.

Ако се събудите със силен ямайски акцент, въпреки че никога в живота си не сте били на този остров означава, че сте развили синдрома на чуждестранния акцент.
Най-известният подобен случай е станал през 1941 г., когато норвежки жена, ранена по време на бомбардировките, след като е излязла от шок започнала да говори със силно изразен немски акцент.
Преди се е смятало, че корените на синдрома са психологически, но сега предполагат, че причината е в повреждането на вербалните части на мозъка, в резултат на инсулт или раняване.
Възможно е такъв акцент да не съществува, а слушащите наоколо подсъзнателно да се опитват да класифицират видоизменената реч на засегнатите.

Нито в училище, нито в института са ни учили как правилно да изграждаме взаимоотношения с другите, но това е нужно на всеки. Ежедневно, незнаейки как да постъпим в един или друг случай, с колегите или съпруга си, ние се сблъскваме с интереси, възгледи и мнения различни от нашите.
Срещайки неразбиране от страна на другия, в нас се натрупва напрежение и негодувание, което води до пълно разочарование. Всяка такава ситуация не минава без да се отрази на здравето ни. Натрупаните неизказани обиди и раздразнения водят до болести, а как  правилно да изразяваме емоциите си, не винаги знаем.
Даже при малки кавги, особено, когато ситуацията се повтаря многократно, отношенията се влошават мълниеностно и любимият човек става враг.
Добри отношения трудно се създават, но още по-трудно се съхраняват в това състояние за години напред.
Ние сме различни, а трябва да се разбираме. Какво да правим тогава?
Има само един изход. Трябва да се научим да живеем едни с други, опитвайки се да разберем отсрещния. При спор е необходимо да се изслушаме и да намираме компромисно решение във всяка ситуация.
Това не става с магическата пръчка. Нашите привички са се натрупвали с времето и не можем изведнъж да се откажем от тях. Но ако това е човекът, с когото искаме да бъдем занапред, не трябва да се отказваме и непременно ще успеем.