Сътресението на мозъка не е приятно нещо. То преминава без следа или с малка загуба на памет.
За 41 – годишният Дерек Амато сътресение е съдбоносно, животът му бил разделен на „преди“ и „след това“. Мъжът изобщо не е могъл да предположи, че скок в басейна с главата надолу ще го превърне в професионален музикант.
През един обичаен октомврийски следобед Дерек и приятелите му играели футбол. Той скочил в басейна, за да вземе попадналата там топка. Мястото било плитко и той си ударил силно главата. След това често го боляла главата, забравял, влошил се слухът му.
Но това не е най-главното. След удара американецът започнал“да вижда“ музика. Преди той малко свирел на китара, не познавал нотите и изобщо не знаел как се пише музика.
Сега мъжът все още не познава нотите, но музиката се ражда във главата му като поредица от черни и бели блокове, движещи се от ляво на дясно.
Мъжът смята, че това е подарък отгоре. Преди да придобие този си талант, той е бил безработен неудачник, незнаещ какво да прави в живота си. Сега Амато е взискателен музикант, който е записал два албума.
Станалото с Дерек е  рядък пример за така наречения синдром савантизъм, феномен , при който хората с увреждания демонстрират отлични умения, например, умножаване на двуцифрени числа, запаметяването на големи количества информация или проява на други знания и умения.
Обикновено този синдром се развива в резултат на черепно мозъчна травма. В науката са известни няколко подобни случая, но Дерек е единствения у когото се е появила музикална дарба.
Неврологът, който изучавал случая на Дерек, предполага, че причина за това е сливането на два сензорни процеса, след удара, благодарение на което хората могат да „виждат“ миризма, да „чуват“ цветове или да „усещат“ вкуса на звуковете.

Един съботен следобед докато равинът говорел на учениците си, двамата му сина умрели. Мака им ги положила на леглото и ги покрила с чаршаф. Равинът се прибрал у дома си и потърсил децата си. Съпругата му казала:
– Искам да те попитам нещо. Преди време един човек дойде тук и ми повери ценна вещ да я пазя, а сега той си я иска обратно. Трябва ли да му я върна или не?
Равинът казал:
– Разбира се, обещаното трябва да се върне на собственикът му!
Тогава жената казала:
– Без да те питам за съгласието ти, аз му го върнах.
Хванала го за ръката, завела го в стаята и дръпнала чаршафа. Когато видял синовете си, равинът горчиво заплакал, а жена му казала:
– Нали ти ми каза, че поверят ли ти да пазиш нещо, трябва да го върнеш, щом ти го поискат?
– Господ даде, Господ взе, да бъде благословено името Господне.