Ако живеете в голям град и това не ви устройва може да се преместите в американския град Сценик в щата Южна Дакота. Само за 800 хиляди долара града може да стане ваш.
Какво ще получите за тези пари? Няколко къщи и празни сгради, салон, зала за танци, два затвора, жп гарата и две празни търговски площадки. Някои от сградите са съвсем запазени, но други са запустели и порутени.
В града живеят само 10 човека, най-вече свързани с настоящия собственик. Имате много място, за да преместите семейството и приятелите си и да правите всичко, което не е забранено от закона. Тъй като прилагането на закона ще падне изцяло на вашите плещи и вие може да наказвате и за незначителни правонарушения,  то е напълно възможно да правите каквото си искате, подобно на Дивия Запад.
Градът е предложен за продажба, тъй като сегашният му собственик е болен от рак, а семейството му повече не може да обслужва града. Това не е първият случай, когато е бил продаден цял град.
Актрисата Ким Бейсинджър купила град Браселтон за 20 милиона долара, но когато се опитала да го превърне в туристически обект се провалила и го продала.

Рождествената картичка била предложена от Хенри Коул през 1844г. Този човек бил известен в Лондон с многобройните си нововъведения. Той въвежда новата система за изпращане на пощата, построил е  Алберт-Хол, организирал е  Международна изложба през 1851г. и открил музея „Виктория и Алберт“.
Повече от всичко Коул искал да привикне хората на добър вкус. За целта открил художествен салон, където продавал различни стоки за интериора. Той смятал, че окръжаващите човека предмети , трябва да бъдат не само полезни, но и красиви. Мислейки върху това, достигнал до идеята за рождественските картички, който според него можели да предадат на празника допълнителен блясък.
Коул искал да създаде такава картичка, която да прибавя топлота към поздрава. Той дал скица за нея на художника Хорсли. Основните черти на картичката и до днес са останали неизменни. В центъра й се намирало семейство пред богата трапеза. В крайщата и имало сцени изобразяващи хранене на гладните и обличане на голите.
Картичката получила признание 20 години по-късно и през следващите три десетилетия английските печатници напечатали 163 хиляди от този вид.