Анет Келерман е пропагандирала добре ушит и удобен цял плувен дамски костюм.
Тя била известна за нейното застъпничество и подкрепа за правата на жените да носят цели бански костюми. В ранните години на миналия век от жените  се очаквало да плуват облечени в тежки и некомфортни къси рокли комбинирани с панталони.
През 1907 година Келерман била арестувана в Бостън, Съединените Щати за непристойно поведение, защото посмяла да се покаже с прилепнал по тялото ѝ цял бански костюм и на всичкото отгоре с голи ръце и открит врат .
Съдията одобрил нейните аргументи в защита на свободното плуване като здравословно упражнение и се съгласил, че дамски плувни дрехи са тежките и неудобни.
Арестуването на Келерман възбудило духовете на световната общественост.  С борбеността си, тя спечелила огромна популярност по цял свят. По-късно самата тя става дизайнер на първия цял дамски бански костюм, който се превръща в нейна запазена марка и символ на  новата свободна жена.
Ако това е разпуснато и неприлично облекло, какво да кажем за днешната мода? Дали с по-голямата си „свобода“ днес не сме загубили нещо ценно от миналото? Интересно, какво ли днес можем да наречем неприлично?! Разни хора, разни идеали.
Ето и няколко интересни факта от живота на Анет Келерман, навремето си прогресивна жена, която според мен не е „прекрачила границата“ на допустимото.
Анет Келерман е професионална плувкиня, актриса и писателка. Когато е била на 6 години, заболяват краката ѝ и за да преодолеят увреждането, родителите ѝ я записват в училище, където се обучават плувци. На 13 години краката ѝ се нормализират, а на 15 участва в състезания по плуване. През 1902 г. Анет спечелва състезанието в Нов Южен Уелс, на разстояние от 100 ярда и един миля.
На 18 години Анет става първата жена, която се е осмелила да прекоси Ламанша. След три неуспешни опита тя казала:“Имах издръжливост, но не и достатъчно груба сила“.
Дори и в напреднала възраст остава активна, продължава да плува и да прави упражнения до края на живота си.

Живеем в трудни времена. Често получаваме удар под кръста. Една част от нас се превива от болка, а другата се държи така все едно нищо не е станало.
Боли ме, че трябва да прекарваме времето си в изясняване на взаимоотношенията по между си, а в същото време посягаме към чуждото.
Обидно е, че хората на върха не мислят, а тези, които са на дъното се превръщат в животни от бедност.
Не искам да гледам как стари хора с треперещи ръце броят последните си стотинки, които стигат едва за хляба.
Иска ми се да живея в богата страна, където няма нуждаещи се хора и всеки получава това, от което се нуждае.
Желая да работя за благото на всички, а не само за оскъдния си хляб.
Но изглежда това не ви е нужно. Вие се боите за своите си неща. Вярно е животът е борба, но тази борба се е превърнала в средство за оцеляване.
Пазете децата си и да не се превръщате в животни, защото именно това ни готвят…
Не забравяйте, че дори в един прогнил и измъчен свят трябва да се обичаме….

Януари. Сняг и студ. Скоро ще отлети самолета от Прага за Лондон.
Задъхан се качва и последния пътник на борда. Тъй като е закъснял е „награден“ с билет накрая в салона, където се пуши. Тогава пушенето в самолетите още не беше забранено.
Самолетът излита. Хората се поотпускат и пият от предложените им напитки. Множество от тях се трупат в салона да попушат.
След няколко минути та се установява димна завеса.
Раздразнен закъснелият пътник казва на най-близко стоящия:
– Може ли да не изпращате дима от цигарата си към мен.
А съседа му отговаря, леко усмихвайки се:
– Какво толкова, помахай с ръце и той ще се разсее.

Някои проблеми не се премахват само чрез махане на ръце, необходимо е човек да се откаже от някои неща.

Всичко, което се случва в живота ни, колкото и странно да е, делим наполовина. Ако имаме радост празнуваме с приятелите, а когато сме в беда отиваме при майките си.
Заети в работа и обсебени от задължения, ден след ден в потока от суета, забравяме майките си.
Своите болки и обиди делим с майките, но защо само тях …. ?
Сами сме виновни за множество бръчки набраздили челото й, но колко често забравяме да й искаме прошка за всички притеснения и главоболия, които сме й причинили.
Кога за последен път я прегърнахте, целунахте. Дори забравяме да й позвъним, а в днешното забързано време нямаме и минутка да й напишем поне един ред.
Но мама винаги ни обича, каквото и да става няма да ни предаде. Всичко ни прощава и забравя.
Ръце, душа, сърце всичко е дала за теб, осъзнаваш ли това?
Отново тръгваме нанякъде окрилени от нейната любов ….., прости ни, че нямаме време за теб, че не ценим твоята всеотдайност и любов, която не очаква отплата.

Той знаел добре английски език. Един библейски урок на английски език силно засегнал сърцето му и той решил да го преведе на родния си език.

Ежедневно седял на архаичната си пишеща машина и пишел на нея по три – четири часа.

Той страдал от проказа. Ръцете му били силно увредени от заболяването. Седенето на едно място, в продължение на много часове, му причинявало силни болки.

Независимо от това, той продължил да пише и писал до тогава, докато превел материала на родния си език